Пловдивското село Ситово е любимото местенце на много планинари, почитатели на красивата и чиста природа, на автентичното и уникалното. Търсят го на картата и заради лековитата вода на прочутото "Аязмо", към което още баба Ванга е насочвала стотици нуждаещи се хора. Тук често си уреждат срещи любителите на мистериите и езотеричното познание, както и търсещите духовното и Бог. Ситово несъмнено има какво да ви разкрие.

Ситовски надпис

Тайна, криеща в себе си история на над 5000 години, или казано накратко - Ситовски надпис. 

Самият надпис до ден днешен е неразчетен. Да, точно така. Открит през 1928 година, той все още си остава загадка за хилядите любопитни умове. Знае се, че е рунообразен, а в непосредствена близост до него има образа на Богинята майка и пясъчен часовник... И ето от тук започват "теориите на вероятностите". За едни този надпис е тайна за отключване вратата между световете, за други той е направен от хората преди повече от 4 хил. г. преди Новата ера. А аз съм радостен, че успях да се докосна до тази невероятна находка, въпреки че все още не разбирам значението му.

През 2016 г. в интернет пространството излезе информация, че Ситовския надпис е разчетен от Рени Джунова и Мила Салахи. Според тях надписа гласи: "Бога видя къде великия Елис, Елис, който пося вашето дърво, Елис жреца ваш на слънцето, де живее във великия стар дом и пи от извора на просветените и направи дома на извора, домът, който имаха ситите". 

Благодарение на хората от селото, които със собствени сили и средства са изградили табелата на пътя, захода /стълбите до него/ и указващата табела на самото място, днес, всеки любител и турист може напълно безплатно да се докосне до все още непознатата нам история на това тайнствено място.  

Лечебното аязмо в село Ситово  

Местните хора разказват, че самата баба Ванга е пращала стотици страдащи хора, за да се излекуват тук. Има много истории и разкази, които местните могат да ви разкажат за лековитата вода на аязмото. Условно самото аязмо мога да го разделя на 3 части: параклиса на аязмото, църквата "Света Богородица" и хотела до нея. За мое съжаление не успях да снимам самото аязмо с лековитата вода, както и хотела. Въпреки това, на снимката се вижда черквата "Света Богородица".

Мястото се намира в една от най-високите точки на селото, близо до последните къщи и е трудно достъпно с лек автомобил. Ако сте решили да си налеете от лековитата вода, то се пригответе да вървите или поне да се придвижите с джип. 

Според различни изследвания на водата се доказва, че лекува кожни проблеми, тъй като е с по-висока радиоактивност и е много чиста и пивка. Така че не се страхувайте да отпиете от ледоностудената и освежаваща вода директно от чешмичката.

Хората от селото разказват, че за да се излекува напълно човек, то той трябва да се полее обилно с водата и да пренощува в храма, а после и в хотелската част. Така, Света Богородица ще му помогне и страданията му ще отминат.

Лошото е, че въпреки интереса от посетители, табели за лековитото аязмо липсват. Най-добре е да спрете и да питате. С радост ще ви упътят.

Щут

Искам още в самото началото да отбележа, че по различните описания може да го срещнете с много различни имена: Щут, Щуда града, Щутград и т.н. Името идва от крепост с наименование Щуда града (има я отбелязана в старите австрийски карти), което преведено значи "непревземяема крепост", а в по-новата история се среща още и като Щутград. Местните му казват на кратко - Щут. Това е и причината поради, която и аз ще го наричам с това му име.  

Легендите разказват, че по хълмовете има много "нишани" за заровени съкровища. Най-силно концентрирани са около местността Щут, която се намира на около 2 км от самото село.  Имало е издълбани квачка с пиленца, както и змия, които сочат към Ситовския надпис. Поради иманярска дейност, днес всички рисунки липсват...

В последните години местността е позната като "врата към космоса". Различни изследвания на хората са показали, че местността има силна енергия и се предполага, че тракийските шамани именно тук са осъществявали връзка с други светове.  Днес, много почитатели на езотериката и митичните легенди и разкази идват тук само, за да "черпят" енергия от скалите. Това може би следва и от факта, че в близост до Щут се намират други свещени места: Белинташ и Кръстова гора.

Все още Щут не е разкрил своята история и своите тайни.

На съседния връх са изградени 2 параклиса в близост, до които човек може да поседни и да отмори. За да стигнете до Щут, трябва да хването пътя от дясната страна на селото. Черен, коларски път, който е непреходим с лек автомобил. Затова ви препоръчам да оставите колата си в разширението на пътя и от там да вървите пеш. Преходът не е тежък, но разходката ще продължи около 2 часа общо в двете посоки. Най-добре е да попитате за мястото, за да не се объркате, тъй като липсват табели, а и непременно си носете вода.

Село Ситово несъмнено е едно невероятно красиво село в сърцето на Родопите. Скрило в себе си легенди и хилядолетни тайни, които до ден днешен остават неразкрити. Въпреки това, местните хора с радост ще ви покажат и разкажат за селото и невероятните места, които може да посетите около него. Отделете си един ден, за да се насладите на красотата му.

От духовния център на траките край с. Ситово по посока Кръстова гора и Асеновград започва българската Света гора. От едната страна е скалното светилище Щутгард , от другата страна е Ситовският сакрален комплекс, малко по-нататък - на отсрещния хълм, пък е Белинташ - археоастрономическият център на родoпските траки. Целият духовен център се простира в радиус от няколко десетки километра и е силно енергиен. Вижте и усетете сами!