Венцислав Чавдаров е амбициозен 25-годишен младеж от Раковски. Средното си образование завършва в Езикова гимназия "Иван Вазов" в Пловдив с профил испански език. Венцислав е дипломиран юрист от ПУ "Паисий Хилендарски" и доброволец в местната структура на Каритас-Витания.
За доброволчеството
Каритас е благотворителна католическа организация, която има международен оттенък върху работата на НПО по цял свят. По разпространеност се нарежда на второ място след Червения кръст в международен план. Организацията се занимава с доброволчески услуги от всякакво естество. Държа също така да отбележа, че думата католическа в организацията, по никакъв начин не означава, че Каритас действа само там, където има католическа църква, а напротив. На местно ниво се стараем да организираме различни инициативи свързани с нуждите на местното население. Такава инициатива например са посещенията ни при децата в центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в Раковски и околността; организирането на различен тип игри за деца и др. В момента Каритас функционира в Софийско-Пловдивския диоцес /епархия/ , като местна структура има само към църквата в кв. Секирово.
Участвам в "Каритас" от 4 години. Занимавам се с доброволчество , защото от малък съм възпитаван в семейните ценнности и в ценостите на църквата. Родителите ми винаги са държали да бъда социално активен и ангажиран към потребностите на хората. От там черпя и цялата положителна емоция и радост да бъда доброволец. Хубавото е, че има много млади хора като мен. Вече сме около 30 доброволеца , които повярвайте ми вършат страшно много работа. Юридическите лица с нестопанска цел не се занимават с политика, но са най-близко до хората, защото могат да отговорят на социалните им потребности.
Не е нужно човек да бъде силно религиозен , за да е част от Каритас. Тук религията не е водеща. Достъчно е човек да носи в себе си доброволчеството и да бъде положително настроен. Да, Каритас е благотворителна католическа организация , защото зад нея като морален стореж стои Католическата църква, но Каритас не е само там където има католически църкви. За пример ще дам една наша инициатива, в която се колаборираме с ЦНСТ- Брезово, където няма католическа общност, но там намерихме почва за развитие. Стараем се поне веднъж в месеца да посещаваме тези деца от центъра за настаняване от семеен тип, да бъдем техни аниматори, да играем на различни ролеви игри и да поддържаме техният дух, за да се чувстват и те пълноценни членове на нашето общество.
Работим и съвместно с банката за храна, които ни съдействат, като доставяме хранителни продукти на нуждаещите се. Обикновено това се случва около големите християнски празници.
Имаме намерение една еднократна инициатива да я превърнем в традиция. А именно да чистим домовете на възрастни хора, които живеят сами.
Спечелихме проект за социално предприятие към "Каритас" за производство на свещи. За проекта сме ангажирали трите рискови групи - хора с ТЕЛК-ови решения, хора над 55 годишна възраст, които трудно си намират работа и хора със социални потребности. Финансирането идва от ЕС и аз ще оглавя това социално предприятие.
За амбиициите
Като току-що дипломирал се юрист съм безкрайно разстроен от системата на преподаване на право в България. С няколко мои колеги сме решили да се опитаме да променим това. Страшно много се изисква от студентите, а практиката е нулева. Сухата теория не носи компетентност абсолютно на никого. Бих работил и в посока да се регламентира със закон доброволчеството. Такъв закон липсва в България. В Европа и по света доброволчеството е много модерно. Има хиляди организации, които се занимават с това. В България за съжаление много от тях са фиктивни. Може би защото сме на първо място по регистрирани НПО-та на глава от населението.
Не със съглсен и с начина на интеграция на ромите. Успешният начин за приобщаване на малцинствата не е като им посториш къща и им кажеш :"Вземи и живей!", а да го научиш и покажеш как те сами да си я построят.
За себе си
Обичам да пътувам по света. От местата, които посещавам, най-силно впечатление ми правят срещите и запознанствата с нови хора от различни държави и култури, защото само така човек може да се обогати с емоции. Обичам да виждам усмивките на хората, които съм предизвикал аз с някое добро начинание.
За щастие времето на петилетките отдавна приключи, а и планове избягвам да правя, защото има една поговорка "Ако искате да разсмеете Господ, направете си планове".Така че за в бъдеще се виждам като успешен човек.