Манастирът "Св. св. Козма и Дамян" отбеляза днес своя храмов празник и почете паметта на двамата братя лечитали-безсребреници.
Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений отслужи празнична св. Литургия.

Козма и Дамян изучили как да лекуват, но не вземали от никого пари за изцеленията, заради което били наречени "безсребреници". Те искали от оздравелите само да вярват в Христа.

Освен с благодатта на изцелението, те помагали на хората и с щедра милостиня. Имали голямо, събрано от предците и получено от родителите имущество, което продавали, раздавали на бедните и нуждаещите се. Хранели гладните, обличали голите - проявявали милосърдие към всички нуждаещи се. С вяра хората получавали изцеление.

В народния календар празникът е познат още като свети Врач, ден на билкарите и лечителите. Месят се хлябове и да се раздават за здраве. Вечерта срещу празника болните хора отивали да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измивали на аязмото.

Кукленската света обител, носеща името на светите Козма и Дамян, е на 4 километра югозападно от град Куклен и на около 15 километра западно от Асеновград. Разположен е в живописните гънки на дела Чернатица от Западните Родопи.

Манастирът е построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били познати още от времето на древните траки. Народното име на манастира е „Свети Врач“. Посветен е на светите лечители Козма и Дамян. В манастира се пази като ценна реликва ръката на Свети Козма. Към манастира има и малка църква, за която се смята, че е една от най-старите християнски църкви в България.

Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Свети свети Козма и Дамян“. За първи път за него се споменава още през ХІ век в един документ за имотите на Бачковския манастир. Според някои изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир.

Най-разпространената теза е, че Кукленският манастир е основан по време на Втората българска държава (XII-XIV в.) около целебен извор. Аязмото е било познато и на древните траки, водите на което според преданията церят лудост. По време на царуването на цар Иван Александър (1341 – 1371 г.), манастирът е известен с книжовната си школа и културното си влияние.

Снимки: Община Куклен.