Може би няма човек, който да не е чувал името на Амелия Еърхарт - една от първите жени пилоти в света и първата, прелетяла над Атлантическия океан. Още през 1920 г. Амелия за пръв път се качила на самолет и разбрала, че съдбата и е да лети. Американката е родена през 1897 - същата година, в която и в Карлово се появила на бял свят Райна Касабова - българката, която за пръв път участавала в боен полет. Подвигът, с който е известна, извърила през 1912 година, когато била едва на 15 години!

По време на Балканската война карловчанката напускнала училище, за да замине като доброволка самарянка (санитарка) в полевата болница в Свиленград. Тогава Райна била още дете. На 30 октомври 1912, девойката отишла на летището заедно със свои колежки. Момичетата с любопитство загледали един от самолетите - „Воазен“, който бил пилотиран от подпоручик Стефан Калинов. Според някои, пилотът съвсем на шега предложил на девойките да се качат и да полетят с него, за да сплашат турците.

Райна отдавна изпитвала страхопочитание към пилотите на летящите машни. А когато пилотът и предложил да се качи, тя без страх заявила, че иска да лети. Подпоручикът не успял да прикрие изненадата си от смелия отговор, но никак нямало да мине за джентълмеско, ако оттегли поканата. Затова и моментално с запътил да вземе разрешение от командира, за да качи Райна като пилот наблюдател. Началникът му - поручик Радул Милков, участвал в друг подвиг само две седмици по-рано- първата в света бомбардировка от самолет, извършена с ръчни бомби при гара Караагач. 

Вижте още: ЖЕНИТЕ ОТ ПЛОВДИВ И РЕГИОНА, С КОИТО СЕ ГОРДЕЕМ!

Райна заела втората седалка в самолета, екипирана с кожено яке и очила. На тръгване разбрала, че полетът няма да е развлекателен, защото самолетът се отправил към Одрин. Подпоручикът показал с ръка на Райна къде да изсипе позивите, с които се подканяли турците да се предадат, за да няма излишни жертви. Те, обаче, отвърнали с огън, а по-късно станало ясно, че са пробили на няколко места дясното крило на самолета. След повече от 45 минути двамата кацнали обратно. Когато най-после слиза от самолета, Райна бил хем пребледняла, хем със сияещо лице.

След като кацнали, подпоручих Калинов бил смъмрен за своеволието, но всичко се разминало. Защото полетът, в който участвала Райна, бил сам по себе си хуманитарна мисия, целяща да спре кръвопролитието.

Дори и след войната Райна винаги намирала място в заглавията. След като приключили и световните войни, често я канели по събития, за да разкаже приживяванията си. Съдбата й обаче не била лека.

Райна никога не се омъжила и не създала семейство. Била посветена на грижи за болния си брат. Доживяла до 1969 година, когато всичките й близки били отдавна погребани. Споминала се сама в празното си жилище, а по последния й път я изпратил единствено техникът Георги Хайверов. За известно време дори и гробът й остава забравен. Паметта й обаче бива запазена, гробът й след дълги години бива намерен и почистен, а родолюбците и днес честват героичната й мисия.

Една от първите плочи на карловската Алея на воинската слава е именно нейната. През 2009 г. един от ледниците в Антарктика получава името Райна Касабова.