6 февруари по стар стил: Левски поема към безсмъртието

Автор: Plovdiv Now 11:01, 06.02.2024 4313

На 6 февруари 1873 г. по стар стил земния си път приключва Апостола на българската свобода. През 1916 г. се приема новият Григориански календар, като датата се измества с 12 дена и става 18 февруари. Бесилото е издигнато на мястото, където сега е паметникът на Левски в София.

За случилото се по известия на съвременници и на поп Тодор Митов разказва поборникът Иван п. Кършовски. Като редактор на вестник „Юнак“ през 1898 г. той публикува следния разказ:

„Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето щеше да бъде обесен Левски. Там заварих мютесарифина, много турци и войска. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, но с поглед смел и остър. Като ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми направи знак с очите си. Аз се разтреперах и изтръпнах!

– Папаз ефенди, ми каза мютесарифинът, иди там, та според вярата ви извършете вашето, като ми посочи към Левски.

Аз отидох при Левски и като го изповядах, почнах да чета отпусната за случая молитва и когато споменах името „раба Божия Василий“, Левски ме пресече и каза: „Споменувай ме в молитвите си, Отче попе, с името „йеродякон Игнатий“, и след малко мълчание прибави: „Моли се Отче, не за мене, а за Отечеството България!“

След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: „Боже, избави България!“

След смъртта на Дякона революционното движение изпада в дълбока криза. Въпреки това, изградените от него комитети са или възобновени, или пък само подтикнати към работа от апостолите, организиращи Априлското въстание. Големият мемоарист на 1876 г. Захарий Стоянов, като описва първите стъпки на дейците по подготовката му, изтъква:

,,Апостолите не срещаха големи затруднения в пропагандата, защото тоя знаменит агитатор бе отворил навсякъде път в по-големите градове и села. И ние вървяхме из неговите пътеки...“

Източник: Национален музей "Васил Левски" в Карлово