На днешния 24 октомври се навършват 49 години от смъртта на българския офицер Христо Лилков - генерал-майор, министър на индустрията и занаятите на България в периода от 31 март 1946 до 11 декември 1947 г.

Роден е на 26 май 1896 г. в Горна махала, община Калояново. През 1917 г. завършва Военното училище в София, на 1 август е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 28-и пехотен полк. На тази длъжност остава до 1918 г. На 30 юни 1919 г. е произведен в чин поручик.

Командир е на 21-ва пехотна дружина, а от 1922 г. на 39-а пехотна дружина. През 1926 г. е произведен в чин капитан, а през 1928 г. е началник на бюрото за доброволци в Стара Загора. През 1929 г. е назначен за командир на рота в 11-и пехотен полк, а през 1930 г. е заместник прокурор в Пловдивския военен съд. В периода 1932-1935 г. работи в Софийския военен съд, на през 1935 г. е в дирекцията на полицията. Същата година е назначен за военен следовател в Пловдивския военен съд, а по-късно командва 3-ти пехотен полк, след което, на 6 май е произведен в чин майор и излиза в запас.

По-късно отново е върнат на служба и на 3 октомври 1938 г. е произведен в чин подполковник, а на 3 октомври 1942 в чин полковник. На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Военно-съдебната служба към Министерския съвет.

През 1946 г. излиза отново в запас, но този път за последно. В периода 1946 – 1949 г. е народен представител в VI Велико народно събрание. В периода от 31 март 1946 до 11 декември 1947 г. е министър на индустрията и занаятите на България. След което до 1949 г. е член на Президиума на НС.

Генерал-майор Христо Лилков умира на 24 октомври 1971 г. в Пловдив.