На днешния ден почитаме паметта на Св. Филип, който е един от дванадесетте апостоли на Христос.

Той бил роден край Галилейско море, в град Витсаида („град на риболовците”). Оттам били и други двама апостоли – Петър и Андрей. Още от малък Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия заедно със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей. В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвинение в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат дрехите им, девицата Мириам се превърнала в огнен пламък. Когато апостолите били разпънати на кръст (Филип – с главата надолу) страшно земетресение разтърсило града. На мястото, на което била пролята кръвта на апостол Филип, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца, загинал за своя небесен учител. 

В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня „Мратинците”, Мратиняк”, „Мрата” . Особено го тачат жените, за да предпазят домашните птици от смъртоносната „кокоша болест”. Тя се причинявала от демоничен, невидим зъл дух, наричан „мрат”, „мратиняк”, който в народните представи приличал на черна кокошка със страшни, големи очи. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябва да заколи черно пиле – „мратинче”.

На 14 ноември празнуват всички с името Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа. Името идва от гръцкото Филипос, което означава "обичащ конете, от φίλος "приятел" и ίππος "кон".