На 5 и 6 юли 1914 г. в Северна България се изливат рекордни количества валежи. В Шумен падат 190 литра на кв.м., в Плевен - 102 литра, в Елена - 106 литра, в Провадия - 168 литра.

 

Това предизвиква масови наводнения. Преливат реки, ниви се превръщат в непроходими тресавища. Буйни потоци, кал и падащи камъни задръстват шосетата. Пороищата отнасят настилката на железопътни линии и прекратяват движението на влаковете.

Най-големият кошмар се радиграва в Ески Джумая (днес Търговище), където е регистриран невиждан валеж от 227 литра на кв.м.

Още от 3 юли над града започва непрекъснато да вали.

 

От сутринта на 6 юли се изсипва унищожителен порой и през деня стихията достига своя апогей. Десетхилядното население е изправено пред воден апокалипсис. Към 16 часа след обяд от Тузлука бесни води препълват дълбокото до 3-4 метра корито на р.Врана и започват да преливат. Половин час по-късно висока 6-8 метрова вълна залива с тонове вода с.Дербент (днес Пролаз) и го унищожава. Буйните води навлизат скоростно през прохода. Стихията помита всичко пред себе си. Около 30 души, които се движат по шосето, са отнесени. Залети са мостове и пътят е прекъснат. Но най-страшното предстои.

 

Целият град се превръща в езеро 3 километра широко и 2-3 метра дълбоко. Приливната вълна влачи по улиците човешки трупове, животни, остатъци от къщи, селскостопански инвентар, мебели и покъщина.

 

Бедствието предизвиква неаписуема паника сред населението. То попада в капан, блокирано в къщите си. Отвсякъде се носят отчаяни писъци, вой на кучета, цвилене на коне и мучене на едър добитък. Хората търсят спасение, като се катерят по покривите и високите дървета. Майки и бащи се хвърлят във водата, за да извадят давещите се деца. В изблик на гняв стара жена възкликва: "Грешно ли се молихме, Господи или ти грешно ни разбра?"

 

Разиграват се трагични сцени. Чиновникът от местния клон на БНБ Спиридон Дюлгеров държи жена си и двете си дъщери. Водната хала ги поглъща и само майката успява да се хване за едно дърво и да се спаси. При нахлуването на водата в дома на съпрузите Иванка и Кънчо Иванови те вземат децата и се качват на покрива. В този момент къщата се срутва. Схихията погубва децата, а със сетни усилия родителите оцеляват. Когато излизат от водата, те установяват трагичната си загуба и започват неистово да ридаят.

Загива цяло турско семейство със седемте си невръстни деца.

 

През нощта дъждът спира и на сутринта нивото на водата започва да спада. Картината от наводнението е страшна. Пометени са цели квартали с изключение на махалата Джевизлика и района около църквата. Жителите на града се втурват да търсят близките си. Всички плачат и безпомощно се лутат. По пътя на водната стихия са пръснати купища изкоренени дървета. Между тях се виждат човешки трупове. Отделни къщи са влачени на разстояние 500-1000 метра. Съборени са телеграфните стълбове и връзките с цяла България са прекъснати. Градският водопровод е напълно разрушен. Населението остава без питейна вода и възниква реална опасност от епидемии. Въведен е режим на тока. Навсясъде цари адски безпорядък.

До вечерта на 7 юли са откритии извлечени труповете на 150 удавени.

 

Източник: "ВОЙНИТЕ (1912-1918). Не спират престъпленията, сензациите и трагедиите в България" - Александър Мирков