В културния живот у нас през 20-те и 30-те години значително нараства участието на жените. През този период се увеличава и броя на жени, завършили художествено образование.

От 1 до 14 януари 1928 г. се урежда първата в България изложба на художнички, превръщайки се през 30-те години в ежегодна проява. Сред ярките имена в Дружеството на жените художнички в България е Вера Лукова, родена на 01 март 1907 година в Пловдив.

През 1930 г. завършва Художествената академия при проф. Б. Митов. Рисува портрети, натюрморти, пейзажи, фигурални композиции. С характерния си почерк се утвърждава още през 30-те години. В началото техниката и напомня на мокрото фреско. В изграждането на портретите на Васка Емануилова и Слав Славов използва техника на изстъргване картината с остър предмет като оставя на места да прозира платното. Цветовете и са сребристи и седефени, но постепенно стават по-звучни, чисти и ярки. Започва творчеството си с портрети на известни хора като: Боян Дановски, Александър Жендов, Веска Емануилова, Сирак Скитник, Николай Шмиргела и др. Прави и десетки автопортрети. Създава фигурални композиции из живота на хората: „Рибари“, „Лодкари“, „Майка с дете“, „Момичета“ и др.

Създава пейзажи и натюрморти: „Натюрморт с метла“, „Двор от Созопол“, „Цветя“, „Натюрморт с риба“ и др. Участва в общи художествени изложби и организира самостоятелни в страната. Картините и са в Националната, регионални и частни галерии. Има Държавна награда за живопис през 1931 г.

Вера Лукова е член на Дружеството на новите художници, възникнало през 1931 г. С творчеството на представителите на това дружество до голяма степен е свързано възприятието за нов етап в развитието на българското изкуство.

Търсенето на нова художествена форма и възгледите за налагане на съвременен естетически вкус е видно в написаното от Вера Лукова на страниците на сп. „Завети” (1937 г.) по случай Третата пролетна изложба на „Новите художници”: „Ние не сме натуралисти: не искаме да повтаряме природата. И за това тези, които търсят от нас природа, не ни разбират. За нас изкуството има по-голяма цел от тази, да се прерисува това, което веднъж е създадено, и ако картините ни не напомнят точно природата, това не е от безсилие, а от отношение.”

Тя се включва в Общи художествени изложби и изложби на споменатите по-горе друже

ства, в които членува. Участието и в Изложба на жените-художнички в галерия „Аксаков” през 1932 г. е отбелязано от критиката: „Мъжките портрети на Лукова, стилизирани във фрескова старинна гама от тонове ни дават една силна интерпретация на идеи и психологическа изразност, която се корени не в плътта, а в линията. И поради това тия портрети са композиция с много настроение, но и с известна хладина“.

Талантът на Вера Лукова като модерен европейски художник проличава и в множеството и самостоятелни изложби. В уредената през 1935 г. тя показва, че не плаща излишен данък на увлечението си по модернизма и поема по пътя на творческото си узряване и овладяване на сюжет, тематика и изразни средства. Не се е отказала от фреската, но вижда в нея музиката на старинното и на приказното.

За творческите си изяви Вера Лукова получава Златен медал на Парижкото изложение през 1937 г. и Орден „Кирил и Методий” – I ст. през 1967 г..” Почива през декември 1974 г.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев