Мухъл по стените, пренаселени килии, студ, липса на нормален достъп до баня и санитарен възел, насекоми, хронични здравословни проблеми - така описва престоя си зад решетките мъж, който заведе дело срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с твърдението, че е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Делото стигна до Административния съд в Пловдив, а искът е бил 25 000 лева обезщетение за претърпени болки, страдания и психически тормоз.

В исковата си молба мъжът разказва за месеци, прекарани първо в Арест Пловдив, а след това и в Затвора Пловдив, при условия, които според него са били несъвместими с човешкото достойнство. Той твърди, че е бил държан в килии с крайно недостатъчна площ, където на човек са се падали под 3 квадратни метра. В Арест Пловдив е бил настанен в килия с още няколко задържани, без нормално спално бельо – без възглавници, без чаршафи, с износени дюшеци и без одеяла. По думите му помещенията били студени, влажни и зле проветрявани, а през зимата температурите падали до крайно неприятни нива.

Особено тежки са описанията му за санитарните условия. В ареста тоалетната била преградена, трудно използваема, често без вода заради аварии, а баня в килията нямало. Къпането ставало едва два пъти седмично, при слаб напор или със студена вода, като често се налагало да се мият с кофи. Липсата на пералня ги принуждавала да перат и сушат дрехите си в самите килии, което според него водело до влага, мухъл и задушлива среда. Храната, доставяна в ареста, по твърденията му понякога била с изтекъл срок на годност, а в нея имало и насекоми, докато хранителните продукти, носени от близки, се разваляли бързо заради липсата на хладилник.

След преместването му в Затвора Пловдив, проблемите според ищеца не само не намалели, а се задълбочили. Той описва пренаселени спални помещения, в които са били настанявани по 7–8 души, при капацитет за значително по-малко. Баните и тоалетните се намирали извън коридорите, налагало се преминаване през двора дори през зимата, а броят на работещите душове бил недостатъчен. По думите му за къпане се „борели“ по 15–20 човека, а условията в банята били лоши и нехигиенични.

Той твърди, че не е получавал навременна и адекватна медицинска помощ, въпреки многократните си молби. По думите му лекар имало рядко, прегледите били труднодостъпни, а за специалисти се чакали с месеци. В определен момент здравословното му състояние се влошило до степен, че не можел да се храни нормално и бил принуден да се храни почти изцяло с течности.

След разглеждане на всички тези твърдения, съдът е  приел, че голяма част от оплакванията не са подкрепени с достатъчно доказателства. Магистратите отхвърлили изцяло иска за условията в Арест Пловдив, като приели, че престоят му там е бил в рамките на нормативно допустимите стандарти.

По отношение на Затвора Пловдив обаче съдът направи по-различен извод. Установено беше, че в продължение на общо 93 дни  той е бил държан в пренаселени килии, в които не е била осигурена минималната законова жилищна площ. Според съда именно този факт представлява нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение и е достатъчно основание държавата да носи отговорност.

Административният съд – Пловдив присъди обезщетение в размер на едва 400 лева, като прие, че това е справедливият размер с оглед установеното нарушение и продължителността му. Искът за останалата част от претендираните 25 000 лева беше отхвърлен.

Решението може да бъде обжалвано.