Затворник от Пловдив съди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за 10 000 лева обезщетение, след като близо две години молбите му за работа са оставали без отговор.

В периода от 29 юли 2024 г. до 15 май 2026 г. той многократно е настоявал да му бъде осигурен труд, но затворническата администрация така и не му е предоставила тази възможност.

В резултат на това се чувствал безпомощен и подложен на психически натиск, унижение и накърняване на човешкото достойнство. В исковата си молба до Административния съд в града той изтъква, че е подал над 7-8 молби за работа за всички позиции, които били обявени на таблото, предава 24 часа.

Взели го в обособеното производство за кратко, но го спрели уж заради намален обем, а само след седмица назначили 15 души на същите длъжности като неговата.

Работата в затвора е начин за намаляване на присъдата, защото 2 дни труд се броят за 3 зад решетките. Претенциите на осъдения обаче са отхвърлени, защото той има право да работи, но затворническата администрация не е длъжна да му осигури позиция, на която да се труди.