Защо спряха строежа край “Марица“? Предстоят множество съдебни битки
След месеци на граждански протести, срутени огради и остри институционални противоречия, строителството на жилищния комплекс на брега на река Марица в Пловдив официално е спряно. Заповедта на кмета Костадин Димитров запечата обекта, но с това казусът далеч не приключва – напротив, той навлиза в сложна съдебна фаза, а зеещият изкоп създава нови рискове за съседните сгради.
Как се стигна дотук и защо местната власт блокира проект, в който институциите като РДНСК и РИОСВ не видяха проблеми?
Крайните мерки: Обектът остава без ток, вода и работници
Със заповед от 16 юни 2026 г., кметът на Община Пловдив разпорежда незабавно и пълно преустановяване на строително-монтажните работи на обекта "Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи" в кв. "Марица-север". Мярката е безкомпромисна – строителната площадка трябва да бъде освободена от хора и механизация, а електроразпределителното и ВиК дружествата са задължени да прекъснат захранването към обекта.
Действията на общината са кулминация на серия от мерки, започнали още през пролетта, когато се разрази скандала за липсващ зелен биокоридор върху Подробния устройствен план - План за регулация (ПУП-ПР) на имота. Това, което последва бе, че кметът отне правомощията на главния архитект на район „Северен“, издал строителните книжа, и сезира Окръжна прокуратура. ПУП-ът на имота обаче не се издава от главния архитект на "Северен", а е одобрен именно от Община Пловдив. На база него главният архитект на "Северен" е издала скицата и разрешението за строеж.
Мотивите на Общината: Защо строежът е незаконен?
За да спре багерите, общинската администрация стъпва на констативен акт от май 2026 г., който открива съществени процесуални и документални нарушения. Основните аргументи на местната власт са два.
Първо - противоречия в плановете. Експертите на общината установяват, че издадената скица-виза и самото разрешение за строеж си противоречат с действащите Подробен и Общ устройствен план (ПУП и ОУП) на града. Според администрацията, строителните книжа са игнорирали съществуването на буферна зона за екологична защита край реката.
Вторият мотив е липса на екологична оценка за същинския проект. Най-силният коз на кмета е свързан с екологичното законодателство. Въпреки че Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) е съгласувала общите макропланове (ОУП) през 2023 г., за самия технически инвестиционен проект не е извършена задължителната оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие, преди район "Северен" да издаде Разрешението за строеж през ноември 2025 г.
Кой отговаря за законността?
Спирането на обекта осветява огромен разрив между местната власт и държавните контролни органи. Само няколко месеца по-рано, Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) извърши проверка и обяви строежа за напълно законен, а разрешението за строеж – за "стабилен административен акт", който не подлежи на отмяна. РИОСВ също излезе със становище, че понятие "биокоридор" не съществува в закона и теренът е урбанизирана територия.
В заповедта си Костадин Димитров директно отхвърля констатациите на РДНСК. Юридическата аргументация, която кметът използва, е категорията на строежа. Тъй като жилищният комплекс е от "пета категория" -ниско застрояване до 10 метра, Законът за устройство на територията дава изключителни правомощия за контрол и спиране единствено на кмета на общината, а не на държавния строителен контрол. РДНСК не е висшестоящ орган в този случай и не може да отмени волята на градоначалника или пък са я формира.
Според строителният надзор в лицето на Николай Николов и инвеститорите обаче има редица проблеми в констативните актове на община Пловдив, а именно "некомпетентност на проверяващите" и липса на покана до страните при проверката, "порок във формата" поради неправилно описани собственици, "нарушаване на материалния закон", както и "незаконно и неграмотно тълкуване на устройствените планове" от страна на общинските експерти.
Риск от нови срутвания
Докато институциите спорят, реалността на терен е тревожна. Забраната за достъп до обекта оставя огромен, неукрепен изкоп в непосредствена близост до съседния комплекс „Марица Гардънс“, чиито жители по-рано протестираха и блокираха трафика заради срутвания на земни маси.
Само ден след спирането на строежа, фирмата за строителен надзор „Стрикт“ ЕООД внася спешна молба до Община Пловдив. Надзорниците настояват за разрешение за извършване на неотложни обезопасителни дейности, за да се предотвратят злополуки. Те искат спешно да изградят оградни стени и обратни насипи, да излеят укрепваща стоманобетонова плоча на кота -0,45, която да пази съседния имот, както и да монтират предпазна ограда, която да гарантира безопасността на протестиращите граждани от "Марица Гардънс". Надзорът предупреждава, че без консервация на вече започнатите елементи, инвеститорите ще претърпят и значителни финансови щети.
Нова съдебна фаза
Инвеститорите от „Марица 2021“ ЕООД и стротелният надзор са категорични, че няма да се откажат от проекта си. Очаква се до 30 юни те официално да обжалват кметската заповед за спиране на строежа пред Административен съд – Пловдив.
Те вече водят една съдебна битка срещу Общината – жалбата им срещу предходната кметска заповед от април 2026 г., с която местната власт се опита служебно да начертае липсващия "биокоридор" под формата на поправка на "очевидна фактическа грешка". Инвеститорите твърдят, че администрацията се е поддала на обществен натиск, действа незаконно и се опитва скрито да промени Общия устройствен план на града.
Развръзката вече е в ръцете на магистратите. Съдът ще трябва да разплете сложния възел от екологични норми, градоустройствени планове и институционални компетенции, за да реши окончателно съдбата на брега край река Марица.
Междувременно кметът Костадин Димитров сезира Окръжна прокуратура за евентуални престъпления, като от общината все още не са съобщили има ли образувано наказателно производство или преписката е приключула с отказ.
