Миналата вечер спахме повече. Причината е, че през нощта трябваше да върнем стрелките с един час назад и да преминем към зимното часово време, което е астрономическото.

Над 100 държави в света местят стрелките на часовниците си два пъти в годината - през пролетта и есента, като сменят зимно с лятно часово време.

Откъде идва идеята?

През 1784 г. тогавашният американски посланик в Париж - Бенджамин Франклин пише до френското издание "Парижки журнал", че парижаните ще пестят от свещи ако стават по-рано с един час. Днес това негово предположение се смята за шега. След Франклин обаче никой дълго време не се замислял за рационалността в използването на дневната светлина.

Идеята е подкрепена по-късно - през 1895 от Джордж Фъндсън, който колекционирал буболечки и искал малко повече време, за да се радва на любимите си насекоми. Но до промяна тогава не се стига.

През 1908 г. пък Уилям Уилет подема сериозно инициативата за прокарване на закон за смяна на времето в британския парламент. На няколко пъти негов проект е вкарван за обсъждане, но всеки път е отхвърлян.

Междувременно, през 1915 година, в разгара на Първата световна война, германците правят промяната. Мотивът - да пести от въглища. Така промишлеността, която захранва войната щяла да бъде по-ефективна. Великобритания и САЩ ги последват година по-късно. Смяната на времето е отменено с идването на мира, за да се завърне трайно с Втората световна война.

България въвежда лятното часово време на 1 април 1979 г. Преходът от стандартно към лятно време е горе-долу на еднаква дата - последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март).

Датата на минаване към лятно време обаче силно се различава: в много страни в Европа и Монголия това е последната неделя на март, в САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн - първата неделя на април, в повечето арабски страни - последният петък на април, информира в. "Сега".

В някои държави като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април независимо от деня от седмицата.

Защо се прави смяната?

И досега практиката да се сменя на времето не е еднозначно приета. Подръжниците смятат, че така се пести енергия, осигурява се повече светлина и се повишава активността, има и важна социална функция. Според противниците - влияе негативно върху здравето с разстройването на биологичния часовник, а икономията е незначителна.

Директивата на Европейския съюз от 2001 г. не задължава страната да променя времето си. Само определя държавите, които искат да сменят времето да го правят в един ден и час. Изборът е на всяка държава.

Така през пролетта преминаваме от астрономическото време към лятното часово време. Това става всяка година, събота срещу неделя, през последната седмица на март, като в 03.00 часа сутринта местим часовника с един час напред - 03:00 става 04:00.

През есента се връщаме към астрономическото време - всяка година е в събота срещу неделя, през последната седмица на октомври, точно в 04:00 часа сутринта и сменяме часа с един час назад. Тоест 04:00 часа сутринта става автоматично 03:00 часа сутринта.

Мнозина европейци се питат защо това упражнение продължава все още, след като през 2018 г. Европейската комисия проведе онлайн допитване, в което се включиха 4,6 милиона души, повечето  от които поискаха смяната на времето да бъде прекратена.

Между държавите в ЕС обаче и до днес не е постигнат консенсус кое часово време да бъде въведено - лятното или зимното. И докато всички от голямото европейско семейство си стиснат ръцете в единодушие, може да минат още дълги години, през които ще пренастройваме биологичния си ритъм съобразно движението на часовниците ту напред, ту назад.