С настъпването на есента и намаляването на дневната светлина при някои хора започват промени в настроението, съня и активността. По-кратките дни, липсата на слънце и промяната в ежедневния ритъм могат да се отразят на концентрацията, енергията и желанието за социални контакти. 

Появяват се сънливост, отпадналост, понижена активност, трудности с концентрацията и желание за повече време у дома. При някои хора тези промени могат да бъдат по-изразени и да се свържат със сезонно афективно разстройство, познато и като есенно-зимна депресия.

Намаляването на дневната светлина има значение за биологичния часовник и денонощния ритъм. Светлината участва в процеси, свързани с бодростта, настроението, съня и концентрацията. Психиатърът д-р Веселин Герев описва есенния период като време, в което намаленото слънцегреене и заоблачаването могат да доведат до меланхолия, сънливост и затруднена концентрация.

„Настроението в тези дни пада драстично, контактите ни намаляват, активността е потисната, сънят – продължителен. Меланхолията обзема всеки, който преди седмица е бил активен, жизнен, енергичен“, коментира специалистът.

По думите му светлината е пряко свързана с денонощния ни ритъм и влияе върху тонуса, настроението, съня, концентрацията, вниманието и мисловната активност. Един от механизмите е свързан с невромедиаторите – вещества, които участват в предаването на нервните импулси.

„Когато слънцегреенето намалее, количеството на най-важното биологично активно вещество – серотонин, също намалява. Така без да искаме ни обзема меланхолия, която лесно преминава в лека депресия“, обяснява психиатърът. 

В същото време не всяко понижено настроение през есента означава депресия. В по-леките случаи човек може просто да се чувства по-уморен, сънлив или по-малко мотивиран. Когато обаче симптомите са трайни, задълбочават се и започват да пречат на работата, ежедневните задължения и отношенията с околните, е добре да се потърси професионална помощ.

Един от най-простите начини за противодействие на сезонния спад е използването на естествената дневна светлина. Разходката навън в светлата част на деня, особено сутрин, може да помогне за поддържането на нормален дневен ритъм. Препоръката на специалиста е в слънчевите дни да прекарваме поне 20–30 минути навън.  

Физическата активност също е важна. Редовното движение помага да се избегне обездвижването, което често върви заедно с есенната отпадналост. Дори обикновена разходка на открито може да бъде начин човек едновременно да се раздвижи и да прекара време на дневна светлина.

Сънят също трябва да остане приоритет. Полезно е времето за лягане и ставане да бъде сравнително постоянно, вместо да се компенсира умората с продължително спане през почивните дни.

Не по-малко значение имат социалните контакти. При понижено настроение човек лесно започва да се изолира, но продължаването на срещите с близки, приятели и колеги може да помогне да не се задълбочи усещането за апатия и самота.

Важно е да се следи и продължителността на симптомите. Ако тъгата, липсата на енергия, апатията, нарушенията на съня или трудностите с концентрацията продължават повече от две седмици и осезаемо пречат на ежедневието, консултацията с лекар, психолог или психиатър е подходяща стъпка.