Ярки творци са родени на днешния ден. Това са Васил Гендов - първият български кинорежисьор, и Цанко Лавренов - големият художник.

Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. Той е бил и актьор, и драматург. Автор е на първия български филм „Българан е галант“, прожектиран на 13 януари 1915 по стар стил, комедия в стила на Макс Линдер.

В периода 1905 – 1907 г. е ученик-стажант в театър „Сълза и смях“ и в Народния театър. Неговият дебют е в ролята на Роберт Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О. Ернст. Завършва висшата театрална школа „Ото“ във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща „АИКО“. В периода 1910 – 1912 г. е актьор в трупата на Роза Попова. Работи като драматичен администратор в Русе (1911 – 1913). Бил е директор на пътуващия драматичен театър „Български театър“, София (1920 – 1938). Естраден артист (1938 – 1946).

През 1921 г. заедно със съпругата си Жана Гендова създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор. Основоположник е на българското филмово изкуство, създател е на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“. Гендов е инициатор за създаване на първия „Съюз на артистите в България“ (1919 – 1920), „Съюза на кинодейците в България“ (1931 г.), както и на „Музея на българската кинематография“ (1948 г.).

Основател на първия съюз на филмовите дейци (1934). Член на „Съюза на българските филмови дейци“ (СБФД). Създател е на първия български игрален филм „Българан е галант“, на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Създава и продуцира филма „Бунтът на робите“, който е първият български звуков филм и първият филм за Васил Левски. Продукцията е снимана през 1932 г. в Карлово. Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля.

Гендов е автор на спомените „Трънливият път на българския филм“ (история на българския филм).

Почива на 3 септември 1970 г. в София.

Снимка на Васил Гендов в ролята на дявола във филма „Дяволът в София“, 1921 г. Източник: ДА „Архиви“

На днешния 24 ноември 1896 г. в Пловдив се ражда Цаннко Лавренов - големият български художник. Истинското му име е Александър-Стефан Иванов Лавренов.

Още по време на ученическите си години във Френския католически колеж „Свети Августин“ в родния си град знае, че ще се посвети на изкуството.

Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка „Иконописец“ от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир.

След завръщането си в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на Дружеството на южнобългарските художници. Един от върховете в творчеството му е големият живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света Гора (1935 – 1936).

Цанко Лавренов е автор на Стопанската карта на България в българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г.

Заедно със съпругата си Йорданка се установяват в София в края на 1930-те и началото на 1940-те години. По време на Втората световна война е мобилизиран в Битоля. Посещава Скопие, Прилеп, Велес и Охрид. По това време рисува „Манастирът Св. Пантелеймон при Велес“, „Манастирът Трескавец при Прилеп“, „Манастирът Св. Иван Канео“, „Манастирът Св. Наум“. След поредното си завръщане в Пловдив през 1943 г., Цанко Лавренов участва в конкурса „Куршум хан“ и го печели с едноименната си картина.

През 1946 г. създава „Манастирът Зограф“ и завършва „Старият Пловдив“ – диптих. След дълъг период на проучване в Търново, през 1947 г. създава монументалната картина „Търново, столица на Второто Българско царство“. В годините на отричането на съдържателното изкуство и обявяването му за „формализъм“ Лавренов пише статии и критика, а семейството се издържа благодарение на шивашкото ателие на съпругата му Йорданка.

Възможностите му да бъде добър композитор и изящен живописец се проявяват в големите картини, показващи някои от строежите на „новото време“ - социализма. Такива са „Строежът на язовир „Беглика“ (1956), „Язовир „Васил Коларов“ (1956), „Строежът в центъра на София“ (1954 – 1966). По това време рисува и „Ранна пролет в планината“ (1952), „Седлото“ (1955), „Мушанки“ и „Лалета“ (1955).

Емблематични за творчеството му остават „Селски панаир в Пловдив“ (1967), мислена и преживявана повече от 30 години, изящната и празнична „Малка нощна музика“ (1967). 

Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години. „Един живот не стига“, пише Цанко Лавренов в писмо до приятел.

Умира на 18 октомври 1978 г. в София.