Изключителни българи са напуснали този свят на днешната дата 21 октомври в миналото.

Един от тях е Минчо Кънчев Стоянов е български свещеник и революционер, деец на националноосвободителното движение, диарбекирски заточеник, автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги „Видрица“.

Минчо Кънчев е роден в 1836 година в старозагорското село Арабаджиево, днес Коларово, тогава в Османската империя. Учителства в родното си село от 1856 до 1862 година, когато е ръкоположен за свещеник. Привлечен е към революционното дело. Като инспектор на селските училища в Старозагорско разпростира мрежата на революционните комитети. В 1873 година след разкритията на Хасковското съзаклятие е арестуван и заточен в Диарбекир. Освободен е в 1878 година с общата амнистия след Руско-турската война.

Автор на „Видрица“ - една от последните български ръкописни книги през периода на Възраждането. Част от книгата са „Диарбекирските спомени“. През 1955 г. „Диарбекирските спомени“ са приети в Държавна агенция „Архиви“ – Стара Загора. Регистрирани са като фонд 65К и представляват първият личен фонд в архива. Документите са със статут на „особено ценни и уникални“ и дават изключително важни и правдоподобни сведения за развитието на революционното движение в Старозагорския край.

Умира на 21 октомври 1904 година.

Другият е Васил Христов Радославов - български политик, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.

От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1894).

След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913 г.) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до 1918 г., и управлява страната по време на Първата световна война.

Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

Скоро след сключването на Солунското примирие д-р Васил Радославов заминава за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. Амнистиран е през лятото на 1929 г.

Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември същата година.

Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева.

Третият е Йосиф Иванов Цанков - български композитор (пионер на стиловете на шлагерната и поп-музиката в България) и спортист (състезател и треньор по баскетбол).

Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1911 г. в Русе в заможно семейство, в което се говори на френски, немски и английски. Баща му е търговец. Започва да учи пиано на 6-годишна възраст, а на 11 години съставя първата си композиция.

През учебните 1924/1925 и 1925/1926 година учи в „Робърт колеж“ в Цариград. На 19 години завършва Първа мъжка гимназия и записва право в СУ „Св. Климент Охридски“ по настояване на баща си. В Цариград се запалва по баскетбола и след преместването си в София е сред основателите на баскетболния отбор „АС-23“. Съосновател е и на националния отбор по баскетбол мъже. 15-годишен вече е капитан и център нападател и на двата отбора. Основава женския национален баскетболен отбор и е негов треньор.

Представител е за България на „Осрам“ и съсобственик и управител на първата фабрика в страната за грамофонни плочи „Берлин грамофон“, по-късно „Дойче грамофон“.

Още като студент по право Йосиф Цанков написва първата си песен „Ела с мен в Хаваи“ (1930). Автор е на първите български оперети, валсове, танга, фокстроти, румби. Той е главен композитор на театър „Одеон“ през 1937 – 1941 г. Оперети от Йосиф Цанков са: „Мая“, „Жуана“, „Продадена любов“, „Дръж се, Жужи“, „Златната вдовица“. При бомбардировките над София през Втората световна война изгарят повечето партитури на тези произведения.

Йосиф Цанков е сред основателите на Българското национално радио (в началото – Радио „София“) през 1936 г. Музикалните и детски радиопредавания са били по негови идеи. Открил е изключителния актьор Константин Коцев, когото привлича за участие в детски радиопиеси.

След 9 септември 1944 г. творческата работа на Йосиф Цанков е силно ограничена. Новата власт отхвърля шлагерите, тангата и валсовете, оперетите и балета като буржоазен уклон. Забавната музика, композирана от Цанков, не се излъчва по радиото, нито се свири на живо по театри и заведения. През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на „Балкантон“ с протекциите на съветския композитор Арам Хачатурян.

Запален филателист, той е разполагал с една от най-богатите колекции в България.

Йосиф Цанков умира в съня си от инфаркт дни, преди да навърши 60 години – на 21 октомври 1971 г. На пианото му е намерен нотният лист с песента „Вместо сбогом“, позната ни в изпълнението на „Тоника СВ“.

Във връзка с 90-годишнината от рождението му Цанков е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“ I степен. Улица в софийския квартал „Лагера“ в близост до „Балкантон“ носи неговото име от 2002 г.

През 2011 г., по повод 100-годишнината на Йосиф Цанков, Международният музикален фестивал „Софийски музикални седмици“ включва концерт, посветен на композитора. В деня на рождението му се появява пощенска марка с неговия лик. През 2012 г. се състои грандиозен концерт с участието на повече от 100 музиканти и певци в зала 1 на Националния дворец на културата.

Четвъртият е Вили Цанков - български театрален и кинорежисьор. Зад гърба си има 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Йоан Асен“ и „Демонът на империята“), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Създава първия „Домашен театър“ в България.

Роден е на 7 юни 1924 година в София и умира на 21 октомври 2007.

Баща му е директор на Народния театър, а майка му учителка. Вили (роден Венелин) Цанков завършва военно училище, след което следва в Икономическия институт. Дипломира се през 1952 г. от Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура. Специализира в Московския художествен академичен театър. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър „София“, а също така в театрите в Габрово, Ямбол, Бургас, Шумен и други.

В последните години от живота си се изявява предимно като писател: автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Вилиси“, „Повест за крадлата и девственицата“ и „Седемте небеса“.

Има един син от брака си с Мария, която след това се омъжва за Стефан Данаилов.