Дискусията около предложението за поставяне на скулптурна композиция на Цвятко Сиромашки – „Фонтан с ябълката“ – на Стълбите на Каменица, отвори отдавна отлаган разговор: има ли Пловдив нужда от постоянен Художествен експертен съвет, който да оценява проектите за художествено оформление на публични пространства и намеси в историческата градска среда?

Както защитниците на проекта, така и противниците му имат своите доводи. За едни фонтанът носи историческа препратка към миналото на града и плодородието на Тракия, според други инициативата е израз на гражданска ангажираност и естетическо обновление, а трети смятат, че на Стълбите на Каменица, където място делят Мильо, любимият на туристите надпис TOGETHER и водната каскада, месинговата ябълка ще "пресоли манджата". Интересното е, че след като първоначалната идея въпросният фонтан да бъде разположен до Джумая Джамия бе отхвърлена, Общината тихомълком е предложила друго място за спорния монумент – а именно горния край на водната каскада на Стълбите на Каменица. Как обаче въпросният фонтан ще се интегрира с водната каскада, която също е художествено произведение, минало през одобрението на НИНКН, не е ясно. 

И тук възниква логичният въпрос: ако имаше действащ експертен орган с ясни правила и публична легитимност, щеше ли дебатът да изглежда по този начин?

Един съвет, съставен от професионалисти с безспорен авторитет – художници, архитекти, урбанисти, историци на изкуството, представители на културни институции и университети вероятно би дал обоснован отговор на въпроса има ли място този проект в сърцето на Пловдив.Той би могъл да дава аргументирани становища  становища по всички артистични и визуални намеси в публичната градска среда – скулптури, паметници, възпоменателни знаци, художествени елементи и градски дизайн. И ролята му не трябва да се ограничава само до монументалното изкуство. Този съвет би трябвало да има думата и при изграждането на нови сгради в историческия център, особено когато те са в съседство с архитектурни паметници.

В момента проектите за ново строителство се съобразяват единствено със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с действащите устройствени планове. Архитекти и инвеститори имат свободата да проектират, каквото преценят, стига да спазват техническите изисквания – височини, отстояния, плътност на застрояване и т.н.

Но ЗУТ не дава отговор на въпроса дали новата фасада хармонира с уличната линия, с мащаба, с духа на средата. Така се случва често: редица нови сгради, макар и напълно законни, изглеждат чуждо, агресивно или просто неадекватно на средата, в която попадат. Обликът на Пловдив се променя драстично, при това не винаги в посока, която носи добавена културна стойност.

Историческите зони – Капана, Старият град, части от централната градска част – се нуждаят не просто от охрана по документи, а от активна визуална и културна защита. И именно Художествен експертен съвет с ясни правомощия би могъл да предлага решения, да изразява професионално мнение и да поставя граници на допустимото.

Ако има такъв съвет, проектите могат да бъдат разглеждани през експертна призма,  извън политически, лични или бизнес интереси. Решенията, разбира се, трябва да бъдат аргументирани, публично достъпни, с яснота кой, как и защо е подкрепил или отхвърлил дадено предложение.

Така градската среда ще бъде предпазена от самодейни, случайни или конфронтационни намеси, дори когато са добронамерени, ще се насърчи състезателния принцип, а новите сгради в централната градска част ще се вписват по-добре в съществуващата архитектура.

Пловдив има нужда от система, която да гарантира, че градът се развива естетически устойчиво. Независимо дали говорим за фонтан с ябълка, съвременна скулптура, барелеф или нова жилищна сграда до паметник на културата – нужен е орган, който да поставя въпросите за мяра, контекст и културна отговорност.

Учредяването на Художествен експертен съвет към Община Пловдив не е просто препоръка – това е належаща мярка, ако искаме обликът на града да се запази, надгради и развива със смисъл.