Значително застаряване на учителския състав, спад в броя на учениците в някои области, и стабилен интерес към висшето образование у нас. Това показват част от последните данни на Националния статистически институт, които представят образователната картина в България през учебната 2024/2025 г. и отчитат едновременно тревожни и интересни тенденции.

Според данните към края на миналата година в България функционират 2 329 училища – с 12 по-малко от предходната година. В тях се обучават 713 500 ученици, но най-сериозният проблем се очертава при възрастовата структура на преподавателите. Най-много са учителите на възраст между 55 и 59 години – 12 428 души. Броят на учителите над 60 години също е внушителен – 10 631 души. За сравнение, учителите под 29 години са едва 5 178.

Това означава, че една трета от всички учители в България са над 55 години. Същевременно млади кадри трудно се привличат, което може би означава, че е време за реално модернизиране и преструктуриране на учителската професия, тъй като тази тенденция би създала реална заплаха от кадрова криза в сектора през следващите години.

В детските градини и подготвителните групи са записани 217 200 деца. От тях 51.4% са момчета. Средният коефициент на записване е 88.6%, но между отделните области съществуват големи разлики. Най-висок е обхватът в Смолян – 98.7%, а най-нисък – в Сливен – едва 72.7%.

Разликите между град и село също са значителни. Средният брой деца в една градска детска градина е 152, докато в селските – 62. Частните детски градини продължават да са сравнително малко – само 3% от всички деца са записани в такива институции.

Общо 208 500 души се обучават във висши учебни заведения в страната през академичната 2024/2025 година. От тях 203 500 са в образователните степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“, а 5 029 души са докторанти.

Здравеопазването е най-предпочитаната сфера сред студентите – особено за чужденците, от които 61.5% се обучават в медицински специалности. Българските студенти също проявяват силен интерес към здравеопазването, бизнеса и образованието. Най-много дипломирани през 2024 г. има в направленията „Бизнес и администрация“ (22.9%), „Образование“ (16.8%) и „Здравеопазване“ (10.2%).

От всички студенти, 11.1% са записани в частни университети. Чуждестранните студенти в страната са 16 200, като най-много от тях са от Гърция (20%), Великобритания (13.7%), Украйна (10.7%), Германия (9.5%) и Италия (6.3%).

Общо 5 029 души се обучават в докторантури, като над половината (57%) се намират в София. След столицата като водещите области по брой докторанти се нареждат Пловдив, Варна и Велико Търново. Чужденците съставляват 11.4% от всички, а най-много са тези от Китай (34.1%), следвани от Гърция, Израел и Северна Македония.

Повече от половината защитили докторска степен през 2024 г. са жени. Най-много дипломирани докторанти има в специалностите „Здравеопазване“, „Науки за обществото и човешкото поведение“, „Бизнес и администрация“, „Образование“ и „Технически науки“.

През 2024 г. над 12 000 души над 16-годишна възраст са се включили в програми за професионално обучение. Най-предпочитаните направления са „Обществена сигурност и безопасност“, „Услуги за личността“ и „Технически професии“. Интересът към курсове за придобиване на квалификация се увеличава, като това показва търсене на нови умения и професионално преориентиране сред възрастното население.

Данните от статистиката показват, че проблемът със застаряващия преподавателски състав е сериозен и изисква национални стратегии за привличане на млади учители и задържане на кадри в сектора. Съществуват и сериозни регионални дисбаланси в достъпа до образование – както в предучилищното, така и в училищното образование. Става ясно и, че интересът към висшето образование остава висок, като специалности с добра професионална реализация – медицина, бизнес, педагогика – доминират.

Ако образованието е основата на всяко развито общество, то настоящите данни от НСИ определено показват, че системата има нужда от обновяване, подмладяване и стратегическа визия за бъдещето.