Лятото е сезон на слънце, игри на открито и... някои типични за времето вирусни инфекции. Ако имате деца, вероятно вече сте чували за „Коксаки вирус“, „херпангина“ или заболяването с по-необичайно име „ръка-крак-уста“. Тъй като се срещат най-често през топлите месеци, е полезно да сме запознати с тях.

Понякога първите им симптоми могат да приличат на други детски обриви, което е напълно естествено да предизвика въпроси и безпокойство у родителите. Макар че проявленията им – от повишена температура и малки афти в устата до характерни обриви по ръчичките и крачетата – изглеждат неприятно, в огромния процент от случаите тези инфекции преминават бързо и без никакви сериозни последствия, пише здравният сайт Рuls.bg.

Разпознаването на първите признаци е ключът към правилното облекчаване на симптомите и предотвратяването на дехидратацията – най-честото усложнение при малките деца.

Какво представляват Коксаки вирусите?

Коксаки вирусите са РНК ентеровируси от семейство Picornaviridae, които не причиняват полиомиелит. Те се разделят на две основни групи (А и Б), включващи общо над 20 серотипа, като клиничните прояви зависят от конкретната група.

- Група А е по-честият причинител на заболяването „ръка-крак-уста“, херпангина и конюнктивит.

- Група Б по-често води до плевродиния (болка в гръдната област), дилатационна кардиомиопатия, миокардит и перикардит.

И двете групи могат да протекат като грипоподобно състояние или да предизвикат по-сериозни усложнения като менингит, енцефалит и респираторни инфекции (например пневмония).

Болестта „ръка-крак-уста“ и херпангината

Заболяването „ръка-крак-уста“ и херпангината са високозаразни инфекции, които протичат с повишена телесна температура (треска). Те се причиняват най-често от коксаки вируси от група А. Синдромът „ръка-крак-уста“ се проявява с характерен кожен обрив и болезнени орални лезии. За разлика от него, при херпангината болезнените изменения са ограничени единствено в областта на устната кухина.

Етиология (причинители)

Основният причинител на тези състояния са ентеровирусите. Ентеровирусите се разделят най-общо на две основни групи:

- Полиомиелитни, причиняващи детски паралич, и

- Неполиомиелитни, които включват широка гама от масови, предимно сезонни вируси (като Коксаки и Еховируси). Причинителите на болестта Ръка-крак-уста и херпангината са именно Коксаки вирусите от група А.

Инкубационният период на инфекцията обикновено продължава между 3 и 6 дни.

Епидемиология

Световните проучвания показват, че над 90% от случаите на „ръка-крак-уста“ засягат деца под 5-годишна възраст, като пикът на инфекцията е тясно свързан с повишаването на температурите и влажността през топлите месеци. Данни от Европа и САЩ потвърждават бързото разпространение на вируса в детските колективи. Въпреки високата си заразност, заболяването в огромния процент от случаите преминава леко и без сериозни последствия за здравето. През последните години се наблюдава сериозен ръст на случаите, предизвикани от щамовете Коксаки А6 и А16, които често са причина за по-нетипични кожни обриви, съответно и до по-затруднена диагноза.

Как се разпространява? 

Предаването на вируса става изключително лесно по следните механизми:

- Въздушно-капков : чрез поглъщане на микроскопични частици от секретите на заразен човек, които се отделят при кихане и кашляне, от течността в кожните мехурчета

- Фекално-орален път : чрез замърсени ръце и повърхности.

Инкубационният период на инфекцията е между 3 и 6 дни, като децата са най-заразни за околните през първата седмица от началото на симптомите.

Вирусът се отделя от тялото за продължителен период от време: отделянето чрез изпражненията може да продължи от 2 до 8 седмици след началото на инфекцията, докато отделянето чрез дихателните пътища обикновено трае до 3 седмици. След като попадне в организма, вирусът започва да се размножава в лимфната тъкан на гърлото и тънките черва, откъдето преминава в близките лимфни възли. В по-редки случаи, чрез кръвния поток инфекцията може да се разпространи и до други органи, засягайки кожата, черния дроб, сърцето или централната нервна система.

Клинични характеристики

Заболяването обикновено започва с общи оплаквания като внезапно повишена температура и изразено неразположение, отпадналост и безапетитие. В рамките на ден-два след това се развиват и специфичните за вируса изменения по лигавиците и кожата:

- Болезнени афти в устата: В началото те се появяват като малки червени пъпчици, които бързо се превръщат в ситни мехурчета с размер 1-2 мм, обградени от червено кожно зачервяване. За няколко дни тези мехурчета се пукат и се уголемяват, оформяйки плитки, много болезнени язвички (афти) с големина около 3-4 мм, които стоят отделно една от друга и не се сливат. Те засягат предимно задната част на гърлото – сливиците, увулата , мекото небце и фаринкса (което е типично за херпангината), но понякога могат да се изсипят и по върха на езика или около устните.

- Характерен кожен обрив: При синдрома „ръка-крак-уста“ се развива специфичен обрив, който се състои от червени петънца, пъпчици и малки мехурчета с диаметър между 2 и 6 мм. Те се разполагат най-вече по дланите на ръцете и стъпалата на краката.

 Важно е да се знае, че при много деца обривът може да се разпространи и по седалището (дупето), коленете, лактите, а понякога и в зоната около гениталиите. Именно затова е най-добре да не бързаме с поставянето на диагнози вкъщи. Вместо да гадаем сами, най-сигурният и спокоен път е да се доверим на педиатъра, който ще прегледа детето и ще прецени точно ситуацията.

Диагностика и лечение: Как да помогнем на детето?

Диагнозата се поставя в лекарския кабинет въз основа на специфичния обрив и информацията дали детето посещава детски колектив. В огромния процент от случаите синдромът „ръка-крак-уста“ преминава леко и отшумява от само себе си в рамките на 7 до 10 дни.
Тъй като заболяването е вирусно, терапията е насочена единствено към облекчаване на неразположението. Най-голямото предизвикателство са болезнените афти в устата. Поради силния дискомфорт при преглъщане, децата често отказват храна и вода, което крие сериозен риск от дехидратация. Ето защо основната цел по време на боледуването е да се осигури приемът на достатъчно течности.

За да преминете през инфекцията спокойно и безопасно, е изключително важно да се консултирате с педиатър още при първите симптоми или появата на обрив. Лекарят ще прецени състоянието и ще предпише точните и безопасни медикаменти за контрол на болката и температурата. Избягвайте самолечението и се доверете на специалист, който да ви насочи как правилно да помогнете на детето.