ВКС реши съдбата на Веселин Тачев, причинил смъртта на заместник-директорката на пловдивското СУ „Цар Симеон Велики“ Милена Петрова. Върховния касационен съд оставя в сила решението на Апелативен съд – Пловдив, а именно една година условно с 3-годишен изпитателен срок. Освен това той е лишен от правото да управлява автомобил в максимално допустимия срок. . 

Делото пред ВКС е образувано по протест на прокуратурата и жалба на частния обвинител срещу решението на Апелативния съд – Пловдив от 13 февруари тази година, с което ефективната присъда на младия шофьор бе заменена с условна.

Инцидентът, довел до трагичния край на 52-годишната Милена Петрова, се случи на 12 януари 2023 г. на пешеходна пътека под моста на Герджика в Пловдив. Тачев, тогава едва 18-годишен и с три месеца шофьорски стаж, блъсна жената, докато пресичала. Видимостта същия ден била намалена заради дъжд, а пътната настилка мокра. Скоростта на автомобила според експертизата била 53 км/ч, при необходими 24 км/ч за предотвратяване на удара. След инцидента Петрова бе откарана в болница в тежко състояние и издъхна осем дни по-късно, въпреки усилията на лекарите.

През септември миналата година Окръжен съд – Пловдив постанови една година „лишаване от свобода“ при общ режим, четиригодишна забрана за шофиране и близо 5000 лв. съдебни разноски. Делото бе разгледано по съкратена процедура, след като Тачев призна всички факти от обвинителния акт.

Апелативният съд обаче промени първоначалната присъда. Вместо да влезе в затвора, Тачев получи една година условна присъда с тригодишен изпитателен срок. Един от тримата съдии – Елена Захова, подписа решението с особено мнение. В мотивите си съдът подчерта, че младият мъж има чисто съдебно минало, оказал е пълно съдействие на разследващите, помогнал е веднага след инцидента и е проявил съжаление и разкаяние.

Според върховните съдии е несподелим заявеният в протеста аргумент, че незаслуженото снизхождение, което Тачев е получил с определяне на санкцията „лишаване от свобода“ по реда на чл. 55 от НК, не е следвало да се „доразвива“ от апелативния съд чрез прилагане на условното осъждане. В мотивите на ВКС пише: „Първо, като се остави настрана, че приложението на чл. 55 от НК с първоинстанционната присъда не е било оспорвано от страните по обвинението (държавно и частно), и сега в протеста не се изтъкват конкретни съображения както срещу дефинираните смекчаващи обстоятелства, така и срещу формираното съдебно убеждение за тяхната многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. По-същественото е, че правилата, по които се определя (индивидуализира) наказанието, не са между факторите, относими към законовите предпоставки, изчерпателно изброени в чл. 66, ал. 1 от НК – наложеното наказание да е до три години, независимо как се е стигнало до този срок (по основните правила на чл. 54 от НК или по реда чл. 55 от НК); деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер; за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието ефективно“. Въззивната инстанция е направила дължимата обективна преценка на всички установени по делото факти, свързани със съществения за приложението на условното осъждане критерий – постижимостта на поправянето на Тачев извън условията на затворническата среда. Съдебните разсъждения са базирани върху поредицата от данни за личностната характеристика на подсъдимия, извън самото деяние, които са позволили направата на извода, че в конкретния случай е налице реална възможност чрез отлагане на изпълнението на наложеното наказание да се постигне корекция в неговото поведение и да бъде той насочен към въздържане от бъдещи противоправни действия. По делото не са установени други отрицателни данни за личността на Тачев, който е извършил тежко, но все пак непредпазливо престъпление, като и двете предходни инстанции, а преди това и прокурорът с обвинителния акт, са приели за доказана по-леката форма на непредпазливата вина – небрежност.

Според касационната инстанция е неоснователен доводът за конфликт между условното осъждане на подсъдимия и очакваното въздействие върху останалите членове на обществото, обоснован от широкото разпространение на престъпленията по транспорта. „В дейността си по индивидуализация на наказанието на плоскостта на начина на изтърпяването му съдът отчита не само обществената опасност на престъплението от определен вид, а и специфичната обществена опасност на разглежданото деяние и деец, обусловени от доказателствата, а не с оглед външни за делото съображения. Тревожната статистика за транспортните произшествия изисква съответна по интензивност държавна принуда, но тя не би могла да изключи правилата, по които се определя справедливо наказание“, се казва в решението на ВКС.

Върховните съдии подчертават, че целите на наказанието по чл. 36, ал. 1, т. 3 от НК могат да се реализират и чрез условното осъждане, тъй като се запазва през целия изпитателен срок възможността наложената санкция да бъде приведена в изпълнение. Тази съпътстваща института реална заплаха към Тачев, ако той не мотивира поведение към стриктно спазване на закона и към въздържане от бъдещи неправомерни прояви, притежава потенциал да реализира въздействие както върху него, така и върху другите членове на обществото. Съществено значение за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция има и кумулативното наказание, свързано с лишаването на Тачев от правото да управлява МПС в максимално допустимия срок.

Касационната инстанция обобщава, че определената по вид, размер и начин на изтърпяване комплексна санкция ще осигури постигането на необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на Тачев и общопревантивната функция на наказанието.