Ако ти е трудно да си представиш шумния и пъстър пазар в Пловдив през 1880 г. с миризмите, насядалите жени с носиите и грънците, с конския тропот и вдигнатата прах. Ако искаш да усетиш красотата на истинското селско момиче, тъгата в очите, загара по лицето. Ако искаш да ти замирише на грозде, на зюмбюли, на вино, на вкъщи, то несъмнено трябва да погледнеш едно от платната на Мърквичка. Да застанеш пред картината, да усетиш мазките, цветовете и да се върнеш назад, назад, назад. Да се влюбиш. Точно така ни действа майсторството, изкусното творчество и ненадмината ръка на Ян Вацлав Мърквичка, или просто Иван Мърквичка.

Художникът Иван Мърквичка e роден в село Видим при Дуба в Чехия на 23 април 1856 г. Завършва Пражката академия за изобразителни изкуства, както и Мюнхенската художествена академия. По покана на правителството на Източна Румелия идва в Пловдив през 1881 година и е назначен за учител в града.

Това пристигане в страната ни се оказва знаково както за него, така и въобще за новото българско изобразително изкуство. Още през първите си дни у нас Ян буквално се влюбва – първо в Пловдив, после и във всичко останало.

Първоначално е назначен като учител именно в Града под тепетата, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“, а по-късно съдбата го среща с хора точно от „неговата черга“ – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков и др.

Именно със самия Константин Величков обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, което става факт през 1896 г., а Мърквичка е назначен за негов директор. Първата самостоятелна изложба на художника е през 1886 г. и точно от пловдивския период са част от най-известните му картини – „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др.

През 1889 г. Мърквичка се установява в София, а през 1894 г., той илюстрира първото издание на романа „Под игото“. Интересен факт е, че заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. Иван е сред основателите на първото ни художническо дружество, сред организаторите на първите изложби, сред инициаторите на първото специализирано списание за изкуство.

Картината „Пазар в Пловдив“ е рисувана през 1888 година и показва пъстротата и етническото многообразие на пловдивската население в края на XIX век. Исторически достоверно е изобразен типичен градски пазар, устройван един път в седмицата на тогавашната улица „Узун чаршия“ (днешната „Райко Даскалов“). Погледът е към Таксим тепе, като се виждат минаретата на две джамии (едната е Джумая джамия), новопостроената камбанария на църквата „Св. Богородица“ и интересната постройка във формата на ротонда на обществения шадраван (несъществуваща сега).

Виждат се десетки образи на хора от различни съсловия, в типични  за времето облекла - християни в селски носии или модерни европейски градски костюми, свещенници с черни раса, мюсюлмани – мъже и жени. Мърквичка е ползвал многобройни скици, рисувани от натура, и затова образите му са правдиви и реалистични. Има предположение, че дамата в черен градски костюм, в дясната част на картината, е съпругата на художника, а вляво – пред шадравана, мъжът с бялата лятна шапка, е портрет на приятеля му Иван Славейков – син на Петко Рачев Славейков.

Картината на Иван Мърквичка е една от най-ценните в българското изобразително изкуство, не само с художественото си майсторство, но и като автентично художествено свидетелство за съжителството на различни етноси в Пловдив след Освобождението.