Пловдивчанин отнесе акт за четири нарушения след серия от „екстремни“ изпълнения с велосипеда си в града. Глобата дойде, след като мъжът бе засечен на кръстовището на бул. „Шести септември“ с бул. „Северен“, южната страна на моста на Адата, късно вечерта, карал велосипед извън велоалеята, без светлоотразителна жилетка, без звънец и преминал направо по пешеходната пътека.

На място му съставили фиш, но той отказал да го подпише. В резултат издали Акт за установяване на административно нарушение, връчили го със свидетел, който потвърдил отказа му да сътрудничи. Последвало наказателно постановление с обща глоба почти 56 евро: 25,56 евро за движение извън велоалеята, 10,23 евро за липса на звънец, 5,11 евро за липса на жилетка и 15,34 евро за преминаване по пешеходната зона.

Недоволен, колоездачът подал жалба за отмяна на акта, твърдял, че глобите са несъразмерни и проверката – „неадекватна“. Според него нарушението било „дребно“ и не създавало реална опасност, а той смятал, че се движил безопасно.

Съдът разгледал всички доказателства – показанията на съставителя на акта, свидетеля и писмените документи – и потвърдил, че нарушенията са извършени. Магистратите мотивирали решението си с няколко ключови аргумента:

Първо, фактите били установени по несъмнен и категоричен начин. Велосипедистът карал извън велоалеята и по пешеходната зона, създавал реален риск за себе си и пешеходците. Второ, липсата на светлоотразителни елементи и звънец правела поведението му особено опасно в тъмната част на денонощието. Трето, отказът му да подпише фиша и АУАН показвал пренебрежение към законовите процедури и към органите на реда, което допълнително утежнявало отговорността му.

Съдът също така подчертал, че велосипедистът не се възползвал от предоставената му възможност да посочи възражения или да подаде писмени обяснения, с което презумптивната доказателствена сила на акта не била оборена. Липсата на допълнителни доказателства от негова страна правела жалбата му „голословна и неоснователна“, според съда.

В крайна сметка санкциите останали в сила. Магистратите потвърдили, че действията му представлявали типична обществена опасност, че глобите били законни и съразмерни, и че нощното „екстремно каране“ без необходимата екипировка представлявало реален риск. Урокът бил ясен: дори на два колела правилата не се договаряли, а нарушаването им можело да излезе доста скъпо.