Редица правителства обмислят въвеждането на т.н. „имунен паспорт“ или „сертификат за човек без риск от разболяване“. Целта на тези документи е да позволят на хората да пътуват или да се върнат на работа. Подобен паспорт или сертификат ще се базира на откриването на антитела към SARS-CoV-2 /вирусът, причиняващ COVID-19/ у конкретен човек.

Идеята е такъв документ да се издава с презумпцията, че човекът е защитен срещу повторно заразяване. В момента обаче няма доказателства, че хората, които са се възстановили от COVID-19 и имат антитела, са предпазени от повторна инфекция.

Според данни на СЗО към този момент обаче няма достатъчно данни от пандемичните проучвания, които да доказват, че антителата срещу вируса са достатъчни, за да се гарантира точно за конкретен човек, че той не може да боледува отново от COVID-19. Това поставя предложението за въвеждането на имунен паспорт пред риск, такъв документ да бъде издаван неточно. Освен това има сериозна опасност хората, които приемат, че са имунизирани срещу втора инфекция, тъй като са получили положителен резултат от теста за антитела, да игнорират съветите за опазване на обществено здраве. Следователно използването на такива сертификати може да увеличи рисковете от непрекъснато предаване.

От Световната здравна организация ежедневно обсъждат и анализират възможности за адаптиране на обществените здравни и социални мерки към следващата фаза на живота в условията на пандемията COVID-19.  Ето и известните към сега данни за образуване на антитела срещу коронавируса и възможно ли е тестът да бъде използван като доказателство, че притежателят му е здрав и няма опасност отново да се разболее или да пренесе заразата.

Развитието на имунитет към патоген чрез естествена инфекция е многоетапен процес, който обикновено протича в продължение на 1-2 седмици. Организмът реагира незабавно на вирусна инфекция с вродения си биологичен отговор, при който макрофагите, неутрофилите и дендритните клетки забавят хода на вируса и дори могат да му попречат да се предизвикат симптоми. Този неспецифичен отговор е последван от адаптивен отговор, при който организмът изработва свои антитела, които специфично се свързват с вируса. Тези антитела са протеини, наречени имуноглобулини. Тялото също образува Т-клетки, които разпознават и елиминират други клетки, заразени с вируса. Това се нарича клетъчен имунитет. Този комбиниран адаптивен отговор на тялото може да изчисти вируса от организма и ако отговорът е достатъчно силен, може да предотврати прогресията до тежко заболяване или повторна инфекция от същия вирус. Този процес и степента на образуване на защитен отговор обикновено се измерва чрез наличието на антитела в кръвта.

СЗО продължава да анализира доказателствата за реакциите на антителата към инфекция SARS-CoV-2. Повечето от проучванията показват, че хората, които са се възстановили от инфекция, имат антитела срещу вируса. Въпреки това обаче, някои от боледувалите имат много ниски нива на неутрализиращи антитела в кръвта си, което предполага, че клетъчният имунитет може също да е критичен за възстановяването. Към 24 април 2020 г. нито едно проучване не е оценило дали наличието на антитела към SARS-CoV-2 дава имунитет на последяваща инфекция от този вирус при хора.

Лабораторните тестове, които откриват антитела срещу SARS-CoV-2 у хората, включително бързи имунодиагностични тестове, се нуждаят от допълнително валидиране, за да се определи тяхната точност и надеждност, обясняват от СЗО. Неточните имунодиагностични тестове могат погрешно да категоризират хората по два начина. От една страна, те могат невярно да етикетират хората, които са били заразени като отрицателни, а от друга - хората, които не са били заразени, могат да бъдат невярно регистрирани като положителни. И двете грешки имат сериозни последици и ще повлияят на усилията за налагане на контрол на пандемията.

Тези тестове имат и друга важна мисия - да разграничат точно отминали инфекции от SARS-CoV-2 и тези, причинени от известния набор от шест коронавируси, които са опасни за човека. Задачата се усложнява от това, че четири от тези вируси причиняват обикновената настинка и циркулират широко в света. Останалите два са вирусите, които причиняват респираторен синдром на Близкия изток и тежък остър респираторен синдром. Хората, заразени от някой от тези вируси, могат да произвеждат антитела, които взаимодействат кръстосано с антитела, произведени в отговор на инфекция със SARS-CoV-2.

На този етап много държави тестват за SARS-CoV-2 антитела на ниво население или само в специфични групи като здравни работници, близки контакти на регистрирани случаи или в домакинствата на болните. СЗО заявява в своя позиция, че подкрепя тези изследвания, тъй като те са от критична важност за разбирането на степента на разпространение на инфекцията, както и рисковите фактори, свързани с нея. Тези проучвания ще предоставят данни за процента на хората с откриваеми антитела срещу COVID-19, но повечето не са предназначени да определят дали тези хора са имунизирани срещу вторични инфекции.