Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. За доброто му възпитание и силен характер заслуги имат майка му Емелия и баба му Макрина. Те въвеждат малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов - негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.
Народът свързва празника на Св. Василий Велики и с обичая сурвакане като продължение на коледуването. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. Деца на групи също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.
Празничната трапеза на Васильовден е блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.