Бурни реакции предизвика вестта, че фигуристът Максим Стависки ще се завърне в България, за да наблюдава купата по фигурно пързаляне „Денкова – Стависки къп“, която започна на 4 ноември в София и ще продължи до края на седмицата.
Състезанието носи имената на двукратните световни шампиони, като се очаква двамата да наблюдават надпреварата за първи път от десет години. За очакваното им присъствието стана ясно от интервю на сестрата на двукратната световна шампионка Албена Денкова – Ина, която заедно със съпруга си Андрей Лутай е треньор на Александра Фейгин.
Въпреки спортния характер на събитието, очакваното присъствие на Максим Стависки предизвика вълна от недоволство.
Преди 18 години пияният фигурист причини смъртоносна катастрофа с мощния си „Хамър“ край Приморско. При удара загина шофьорът на пометената в насрещното „Хонда“ – 23-годишният Петър Петров, а 18-годишната Мануела Горсова изпадна в кома и остана с тежки увреждания.
Стависки, който не пострада при удара, бе осъден на две години и половина лишаване от свобода, но впоследствие присъдата беше заменена с условна.
От „Европейския център за транспортни политики“ излязоха с остра позиция, в която коментираха случая. Те определят ситуацията като „дълбоко морално противоречие“ и отбелязват, че "истинското изкупление не може да се състои в спортни прояви, медийно присъствие или опит за реабилитация чрез публичен имидж."
„Европейският център за транспортни политики изразява своето дълбоко възмущение от факта, че днес, години след пътнотранспортното произшествие, при което Максим Стависки отне човешки живот и причини тежки увреждания на друго младо момиче, същият човек продължава да се изявява публично като организатор на спортни събития и турнири, представяни като прояви на спортен дух, мотивация и младежко вдъхновение“, пишат те.
„Да се провеждат състезания и кампании, свързани с името на човек, който е причинил смърт на пътя след употреба на алкохол, означава обществото да бъде принудено да забрави за болката на пострадалите и да приеме, че човешкият живот може да бъде пренебрегнат, когато извършителят е известен или успял“, допълват от ЕЦТП.
"Ние не поставяме под въпрос правото на никого да се опита да продължи живота си, но категорично заявяваме, че истинското изкупление не може да се състои в спортни прояви, медийно присъствие или опит за реабилитация чрез публичен имидж.
Истинското изкупление започва с признание, с дълбоко осъзнаване на тежестта на стореното и с активна работа в полза на жертвите и на каузата за пътна безопасност", пишат още от организацията.
Фаталният удар стана на 5 август 2007 г. След употреба на алкохол Стависки навлиза с автомобила си (получен като награда) в насрещното движение и удря челно леката кола, като преди това изблъсква друг автомобил от пътя.
Според установените от МВР факти, Стависки е шофирал с 1,1‰ алкохол в кръвта при допустими 0,5‰, с превишена скорост, и е предизвикал катастрофата, навлизайки в лентата за насрещно движение. Фрапиращото е, че по време на катастрофата Максим
Стависки е бил лице на кампания за безопасно шофиране по пътищата под надслов: „Ако си пил, слез – искам да стигна жив.“
Вижте и цялата позиция, споделена от "Европейския център за транспортни политики":
"Позиция на Европейския център за транспортни политики
Европейският център за транспортни политики изразява своето дълбоко възмущение от факта, че днес, години след пътнотранспортното произшествие, при което Максим Стависки отне човешки живот и причини тежки увреждания на друго младо момиче, същият човек продължава да се изявява публично като организатор на спортни събития и турнири, представяни като прояви на спортен дух, мотивация и младежко вдъхновение.
В случая с организирания „Club Denkov & Staviski Cup“ не става дума просто за спортна инициатива, а за дълбоко морално противоречие. Да се провеждат състезания и кампании, свързани с името на човек, който е причинил смърт на пътя след употреба на алкохол, означава обществото да бъде принудено да забрави за болката на пострадалите и да приеме, че човешкият живот може
да бъде пренебрегнат, когато извършителят е известен или успял.
Ние не поставяме под въпрос правото на никого да се опита да продължи живота си, но категорично заявяваме, че истинското изкупление не може да се състои в спортни прояви, медийно присъствие или опит за реабилитация чрез публичен имидж. Истинското изкупление започва с признание, с дълбоко осъзнаване на тежестта на стореното и с активна работа в полза на жертвите и на каузата за пътна безопасност.
Днес, вместо да виждаме ангажираност с превенцията на пътните произшествия и с подкрепата на пострадалите, ставаме свидетели на събития, които поставят в центъра си едно име, натоварено с трагедия, без това да бъде придружено от морално или обществено послание. Това е не просто неуместно — това е обида за всички семейства, загубили близки на пътя, и за всички, които вярват, че справедливостта трябва да има съдържание, а не формалност.
Няма присъда, която да върне изгубения живот. Но обществото има нужда от усещане за справедливост, за отговорност и за морална граница, която не може да се прекрачва в името на имидж, популярност или бизнес интерес.
Европейският център за транспортни политики призовава институциите, медиите и обществените организации да проявят чувствителност към подобни прояви, които подменят ценностите на отговорността и солидарността с циничната идея, че времето лекува всичко. Времето не лекува – то просто показва кой има съвест."