Какво е смирение?

Виждали ли сте някога  дъб в състояние на стрес, или делфин живеещ в мрачно настроение, жаба, която страда от понижена самооценка, котка, която не може да се отпусне, или птица обременена от обида? Вземете поука от тяхното умение  да се смирят с настоящето. – Екхарт Тол

Има моменти в живота на всеки от нас, в които обстоятелствата сякаш не могат да бъдат променени, нито контролирани. Преживяваме неудовлетворение, разочарование, чувство за неуспех и загуба, защото нещата се случват против нашите действия, желания и воля.

Какво ни остава да направим тогава?

Може да продължим да се борим с непроменимата реалност и да натрупаме все повече гняв, обида, тъга, нетърпимост към онова, което ни възпрепятства. Или пък да се откажем – да се примирим привидно с положението, но всъщност да пълним душата си със завист, срам, обвинения и отричане.

А може да приемем това, което ни се случва, намирайки неговия смисъл и роля в живота ни.

Естествено това е най-конструктивният вариант за нас, но пътят към него е свързан с това да се научим на смирение. Какво почувствахте като прочетохте това? Усетихте ли вътрешно напрежение – като че ли някой ви казва, че трябва да се покорите на външните фактори, да станете послушни, безлични и пасивни. Ако сте изпитали подобна съпротива, вероятно имате недостатъчно пълно разбиране за това, какво представлява смирението.

Всъщност смирението е нагласа за живота.

С-мирение означава да бъдеш в мир със света. Да бъдеш равен на всичко – не по-високо, но и не по-ниско. Да си в съзвучие със заобикалящото те, без да губиш чувството си за собствена ценност. Обратно на негативната представа в някои хора – смирението не е пасивно подчинение, ниско самочувствие, липса на амбиции или воля. То е различно от  примирението,  което ни оставя пораженчески привкус и подкопава доверието ни в себе си.

Смирението е качество, свързано с трансцендентната част от характера ни.

Тази, чрез която развиваме една по-дълбока преценка и мъдрост за нещата. Ние не се раждаме със способност за смирение – научаваме се на това през начина, по който ни възпитават, с натрупването на жизнен опит и преживяването на ограниченията си – вътрешни и външни.

Какви са функциите на смирението от гледна точка на психологията? Най-общо може да се приеме, че развиването на това качество ни помага да бъдем по-осъзнати, по-приспособими, и в по-голяма степен изпитващи чувство за щастие и благополучие в живота си.

В постигането на какво, участва смирение?

• Яснота за влиянието на външните фактори и пределите на собствените възможности – реалистичност;
• Разпознаване на вътрешните ни преживявания и контрол върху емоциите ни – емоционална интелигентност;
• Реагирането на всеки стимул със специфична конструктивна цел, а не в името на емоционален отговор – контрол върху реактивното поведение;
• Честност пред себе си и другите – автентичност и спонтанност;
• Умение за адекватна самооценка – усещане за самоувереност и лична сила;  
• Възможност за правене на осъзнат избор и откриване на повече алтернативи за действие – носене на лична отговорност и контрол върху живота ни;
• Способност да усетим и съпреживеем състоянието на другия – да бъдем емпатични и отворени към хората;
• Контрол върху завистта и гордостта, които могат да имат разрушително въздействие, върху взаимоотношенията ни (ако ни подтикват да бъдем винаги в позицията на превъзходство над останалите);
• Способност да подхождаме към проблемите, като към предизвикателства и възможностите – нямаме очакване, че животът е лесен и предвидим, но имаме вяра в собствените си умения и знания;
• Способност за конструктивна промяна и стремеж за самоусъвършенстване;
• Отказ от самообвинения или обвинение на другите – способност да прощаваме и да продължаваме напред;
• Възможност за овладяване на безпокойството породено от очакването за оценката на другите за нас – контрол над т.нар. социални страхове;
• Осъзнаване на тленността – собствената и на всичко около нас – преодоляване на страха от смъртта.

Както се вижда смирението е една постоянна вътрешна работа. То включва разбирането за това как работят и се случват нещата – в нас и извън нас. Това знание ни помага да преминем от детското егоцентрично възприемане за света към една по-зряла представа за живота. Успоредно с това е необходимо да развиваме и търпение. За да успяваме да се справим, както със собствените си неудоволствени преживявания, така и с неблагоприятните въздействия от средата.

Смирението е творческо намерение – да преодолеем трудностите, да променяме, да изобретяваме – в синхрон с реалността. А онова, което е извън нашия контрол – да успяваме да приемем и да продължим. Освободени, омиротворени и удовлетворени.

Казват, че първата крачка е да приемеш и да се смириш. А след това да се отпуснеш и това ще е началото на изцелението. – Джоан Харис

Автор: Росица Славова – психолог