Преображение Господне, което църквата празнува утре, 6 август, се пада в средата на Богородичните пости.

На този ден вярващите се причастяват, а на празничната трапеза се позволява риба. Църковна и народна традиция е на Преображение да се носи в църквата грозде, където свещеникът го благославя с молитви и прекадява. След това се раздава за здраве.

Навечерието на празника е време за равносметка и промяна към по-добро. Добре да погледнем в душите си, да отчетем грешките си към другите, да си поставим за цел да станем по-милосърдни и щедри към хората в нужда, да вярваме и да се уповаваме на Бог.

Според народните вярвания, от този ден нататък  лятото се „пречупва“ и тръгва към есента. Всичко се преобразява - водите в изворите и реките изстиват, дните и нощите са все по-хладни. С Преображение Господне са свързани още редица вярвания и обичаи.

В някои родопски села съществува вярата, че Господ „прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да започне сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата”. На нея се явява сам Господ и изпълнява желания.

Това вярване съществува и до днес. Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение. На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.