През летния сезон можем да получим ухапвания от различни членестоноги. Често възниква въпроса за пренасяне на някои инфекциозни болести и как да се третира мястото. При хората с алергии са необходими бързи реакции и правилно взети мерки както от медицинските лица, така и от самите пациенти, пише здравният сайт Рuls.bg.

Ухапвания от насекоми

Ухапванията и ужилванията от насекоми са широко разпространени по целия свят. Те са и вектори на болести и много нововъзникващи инфекциозни заболявания са свързани с тях. Личната защита срещу ухапвания играе важна роля в превенцията на заболяванията.

Мога да предизвикат незабавни реакции, които обикновено са свързани с хистамин, серотонин, мравчена киселина или кинини. Забавените реакции обикновено са проява на имунния отговор на гостоприемника към протеинови алергени.

Приблизително една четвърт от случаите на анафилаксия се дължат на ужилвания от насекоми от разред Hymenoptera, който включва пчели, оси, стършели и мравки. Някои от рези насекоми могат да притежават специализирани жила и да произвеждат отрови, които съдържат вещества като мравчена киселина, кинини и протеинови алергени.

Характерните реакции от ухапвания от насекоми представляват еритемни папули, които могат да са групирани или дисеминирани, често придружени с екскориации. Понякога може да се проявят като уртикария, която да персистира няколко дни или седмици. Могат да се появят таргетни лезии, пурпурни нодули, везикули или були. Вторичната бактериална инфекция е често срещана.

Ужилванията от пчели и оси обикновено причиняват незабавна пареща болка, последвана от развитие на локален еритем и подуване, които обикновено отшумяват в рамките на няколко часа до дни, но могат да бъдат по-тежки и персистиращи при сенсибилизирани индивиди. Съобщава се за предсърдни аритмии след ужилване от пчели при липса на анафилаксия. 

Лосиони и гелове с ментол могат да бъдат полезни за контрол на сърбежа. За по-персистиращи реакции от ухапване често са необходими локални кортикостероиди. 

Когато локалните средства не са достатъчни, може да се наложи интралезионно инжектиране на кортикостероиди. Предотвратяването на ухапвания се постига най-добре чрез използването на защитно облекло и репеленти.

Тъй като ужилванията от насекоми често са неочаквани, хората с известна свръхчувствителност към жилещи насекоми трябва винаги да имат под ръка автоинжектор с епинефрин (адреналин) в доза, подходяща за телесното им тегло. В България не са налични, но могат да бъдат взети от съседни държави.

Ухапвания от дървеници

Дървениците принадлежат към семейство Cimicidae и са кръвосмучещи ектопаразити на бозайници и птици. Те са нощни животни и се крият в шевовете и пукнатините на матраците, в рамката на леглото и други мебели, зад первази през деня и се хранят през нощта, особено точно преди зазоряване.

Реакциите от ухапване от дървеници са резултат от имунен отговор към слюнчени протеини от насекомото по време на хранене. Обикновено се проявяват като сърбящи, еритемни папули, понякога с видима централна хеморагична точка. Както при други ухапвания от насекоми, клиничният вид и продължителността на лезиите варират в зависимост от степента на сенсибилизация на индивида. 

Някои хора имат малка или никаква реакция на ухапвания от дървеници и е обичайно само един или няколко членове на семейството да съобщават за лезии. Повечето ухапвания се получават на открити места. Три лезии подред наричани „закуска, обяд и вечеря“ са характерни, но не са специфични.

Ухапванията от дървеници могат да се лекуват както при ухапвания от други насекоми - с локален кортикостероид. Премахването на дървеници от заразените домове е трудно и обикновено изисква помощта на професионални дезинсектори.

Ухапване от кърлежи 

Ухапването от кърлежи най-често се асоциира с Лаймска болест, но не всяко ухапване означава непременно разболяване. Смята се, че около 1 на 100 души, ухапани от кърлеж, развиват заболяване. Рискът зависи главно от вида на кърлежа, неговата възраст и колко дълго е бил прикрепен към кожата. 

Големите кърлежи са по-склонни да се заразят с Лаймска болест, защото са по-възрастни и обикновено са се хранили с повече животни гостоприемници. Дори ако кърлежът е заразен с Лаймска болест, той не е задължително да пренесе бактериите при ухапване. Бактериите Borrelia живеят в червата на кърлежа, а не в слюнчените му жлези. Това означава, че гостоприемникът ще се зарази само след като кърлежът се е хранил доста дълго време. 

Лаймската болест е инфекция, причинена от спирохети Borrelia burgdorferi, които се предават чрез ухапвания от няколко вида кърлежи. Разделя на три клинични стадия - ранно локализирано заболяване, ранно дисеминирано заболяване и хронично заболяване. Еритема мигранс е важна клинична характеристика на ранното заболяване. Обикновено, 7–15 дни след отделянето на кърлежа, се появява еритемно, разширяваща се, кръгла или пръстеновидна лезия, която може да има по-светла централна област като вид на око на бик.

Еритема мигранс се наблюдава при 60%–80% от пациентите, диагностицирани с лаймска болест. Системните прояви на тази начална фаза са склонни да бъдат остри, с грипоподобни симптоми, включително умора, главоболие, артралгия, миалгия и треска, както и лимфаденопатия, конюнктивит или хепатит.

Първа линия на терапия е прием на Доксициклин пер ос за 14дни, при необходимост може да бъде заменен от амоксицилин, цефурчксим или азитромицин. Смята се, че дори в силно ендемични райони рискът от предаване на заболяване от разпознато ухапване от кърлеж е нисък. Това се дължи на наблюдението, че като цяло предаването от заразени кърлежи изисква прикрепване около 48 часа. Затова не се препоръчва рутинно лечение на ухапвания от кърлежи с двуседмични курсове с антибиотици.