Високите нива на липиди в кръвта ускоряват растежа на тумора при тройно негативния рак на гърдата, показва ново предклинично изследване на Huntsman Cancer Institute към Университета на Ута. То свързва агресивността на този тип рак пряко с липидния метаболизъм и поставя под въпрос безопасността на диети с много високо съдържание на мазнини при пациенти със затлъстяване.
Изследването се фокусира върху тройно негативния рак на гърдата, става ясно от публикация в сп. Cancer & Metabolism. Това е форма на заболяването, при която туморните клетки не носят естрогенни, прогестеронови и HER2 рецептори, поради което то не се повлиява от хормонална и HER2-насочена терапия и често протича по-агресивно. Учените установяват, че тези ракови клетки разчитат в изключително висока степен на липиди за изграждането и деленето си. Именно изобилието от мастни киселини, характерно за затлъстяването, създава среда, която улеснява туморния растеж.
За да изолират ролята на мазнините от други метаболитни фактори, изследователският екип храни два различни модела с хиперлипидемия с и без високи нива на кръвна глюкоза и инсулин с богата на мазнини храна. И в двата случая се констатира, че туморите нарастват по-бързо, което показва, че самите липиди са ключовият ускоряващ фактор.
Допълнителните им експерименти показват, че когато нивата на мазнините в кръвта бъдат понижени, растежът на тумора се забавя дори при наличие на други неблагоприятни метаболитни условия. Това насочва към вероятността вече използвани в клиничната практика понижаващи липидите терапии да подкрепят контрола на туморния растеж.
Резултатите имат значение и за хранителните препоръки при пациенти с рак на гърдата и наднормено тегло. В клиничната практика често се насърчава отслабване с цел намаляване на риска от рецидив или прогресия на заболяването, но данните за безопасността на различни диетични режими са ограничени. Особено внимание изследователите обръщат на кетогенната диета, която е богата на мазнини и силно ограничава въглехидратите. Макар че този режим може да доведе до редукция на теглото, при пациенти с високи липидни нива той потенциално може да създаде условия, благоприятни за растежа на тумора.
Учените подчертават, че резултатите са получени в предклиничен модел. Въпреки това те очертават ясен механизъм, чрез който мазнините в кръвта „подхранват“ раковите клетки, и поставят основа за бъдещи изследвания с човешки проби и клинични изпитвания. Следващата стъпка е да се оцени дали медикаменти, понижаващи липидите, могат да подобрят ефекта от химиотерапията и да забавят прогресията на заболяването.
Екипът допълва, че наблюдаваният механизъм вероятно не е ограничен само до тройно негативния рак на гърдата и може да играе роля и при други злокачествени заболявания, включително рак на яйчниците и колоректален рак. В същото време се подчертава, че различните видове рак реагират различно на метаболитната среда и че диети като кетогенната могат да имат ползи в друг онкологичен контекст, което налага индивидуален и внимателно преценен подход при избор на диетичен режим.
Изследователите подчертават, че при пациенти с рак хранителният режим следва да бъде индивидуално изготвен и проследяван от специалист диетолог, с оглед на цялостното метаболитно състояние.