Дори само при споменаването на думата стрес изпитваме стрес, до такава степен сме свикнали днес да го асоциираме с негативното. Проучвания показват, че в съвремения свят всеки трети изпитва стрес, а повече от 75% от американците съобщават, че имат емоционални или физически симптоми, свързани с него.

Хроничният стрес е небивал бич за здравето, характеризиращ се с редица симптоми, свързани с храносмилането и храносмилателната система, безсъние, кожни проблеми, главоболие, мигрена, тахикардия, раздразнителност и тревожност, повишен или липса на апетит, злоупотреба с алкохол и други субстанции, изпитване на липса на тонус, постоянна умора или пълно изтощение. Доказано е, че при продължителен стрес се появяват сериозни здравословни усложнения, наднормено тегло, депресия и дори сърдечносъдови заболявания.

За хората, които не са подложени на стрес казваме, че се радват повече на живота, имат настроение и по-малко хронични проблеми. И проучванията го доказват. Но с изключение на един параграф, съществен за мнозина. 

Тези, които не се сблъсват със стресови фактори, демострират отслабени когнитивни способности след време в сравнение с връстниците си. С липсата на стрес очевидно се губят рефлексите, благодарение на които се преживяват и положителни събития. Обикновено тези хора не са склонни да дават емоционална подкрепа, съответно не я и получават от другите. 

Има достатъчно проучвания, които през последните десетилетия представиха негативната роля върху здравето на продължителния стрес, но съвсем малко са тези, които изследват възможната положителна връзка между преживяването на малко стрес и подобряването на здравето и благосъстоянието ни, споделя професорът по човешко развитие и семейни изследвания д-р Дейвид М. Алмейда от Щатския университет на Пенсилвания.

Организмът ни е подготвен да се справя с малки дози стрес, да издържи на инцидентни периоди на стрес. Оцеляването ни е свързано с изпитването на стрес и то ни поддържа в тонус. 

Изпитването на стрес от време на време може да е полезно. При него се освобождава епинефрин (адреналин), който улеснява взимането на решения, разрешаването на проблеми и подобрява продуктивността. Благодарение на адреналина реално при стрес тялото се подготвя за справяне с настояща заплаха: чрез борба или бягство. Точно затова при стрес можем да отчетем повишаване на пулса, да се хванем в учестено дишане и напрегнати мускули. 

Положителната страна на стреса е, че може да действа като източник на мотивация в ежедневието, например за завършване на проект или справяне с тест.

В публикацията на сп. Emotion на Американската психологическа асоциация (American Psychological Association, APA) става ясно, че връзката между подобряването на здравето и изпитването на малко стрес е много по-сложна, отколкото се смяташе преди от експертите. 

Около 10% от 2804 души, участвали в проучването са споделили, че не са изпитвали стрес за периода на провеждането му. Изследователите констатират, че тези хора са по-склонни да се чувстват в добро настроение и е по-малко вероятно да страдат от хронични заболявания. Но също така, те имат по-ниски резултати на когнитивните тестове. Разликата в резултатите между неизпитвалите и изпитващите стрес се равнява на когнитивен спад, който би настъпил приблизително след 8 години стареене. 

За отбелязване е и фактът, че участниците, които не съобщават за преживян стрес, са преживели и по-малко положителни събития. На тях не им се случват неща, и често няма и за какво да се радват. В повечето случаи тези участници са по-възрастни необвързани мъже. 

Преживяването на стресови ситуация може да не е приятно действително, но те ни принуждават да търсим и намираме решения на проблеми, което поддържа когнитивното ни функциониране добро, особено когато остаряваме, пояснява проф. Алмейда. Стресовите фактори могат да се разглеждат и като маркери за активен и пълноценен живот. В този случай стресът е просто индикатор, че сте ангажирани с живота.

Ясно е, че са необходими още проучвания, за да се установят границите на ползата и вредата на стреса върху здравето. Определено те няма да са лесни за дефиниране, имайки предвид колко много фактори влияят върху това как се чувстваме, преживяваме, реагираме и управляваме стреса. Например жените и мъжете имат различни психо-емоционални и физически реакции при стрес.

Колкото и да бягаме от стреса и търсим спокоен живот не бива да забравяме, че стресиращите събития създават предизвикателствата в живота ни, които са част от него. Всъщност, много по-съществен въпрос тук е как се реагира на стрес. Много по-вредно е самото раздразнение и тревожност при такъв, отколкото случването на стресовата ситуация.

Източник: Puls.bg