Консумацията на фъстъци променя реакцията към инсулина в определени мозъчни области, свързани с паметта. Това констатират учени от Университета в Маастрихт, в което участват 31 души на средна възраст 67 години, чието изследване е публикувано във Food & Function на 30 септември 2026 г. 

За целите му в продължение на 16 седмици доброволци са консумирали едва 60 г печени с обелката неосолени фъстъци дневно, които добавяли към обичайното си меню.

Изследователите отчитат увеличение на мозъчния кръвоток в отговор на инсулин в дясното полукълбо и по-конкретно, в части от хипокампуса, парахипокампалната и лингвалната извивка, както и други съседни структури. Хипокампусът има основна роля при формирането и съхраняването на спомени. Според авторите намалената реакция на кръвотока може да отразява по-добре регулирана невронна активност вследствие на действието на инсулина, което може да е възможно обяснение за подобрената невронната функция.

По-доброто влияние върху паметта от консумацията на фъстъци се предполага от предходната част на изследването, публикувано през 2025 г. в Clinical Nutrition, когато учените установяват подобрение на мозъчната съдова функция и вербалната памет след същия по продължителност период на включване им в хранителния режим на възрастни. Новият анализ вече търси възможен физиологичен механизъм за този ефект. Макар да се наблюдават както благоприятни промени в паметта, така и изменения в мозъчната реакция към инсулина, засега обаче не може да се твърди, че подобрената инсулинова чувствителност е причината за по-добрата памет. Подобрената инсулинова чувствителност обаче се свързва с по-продължителното запазване на здравето и младостта, в случая на тези части на мозъка.

Инсулинът участва не само в контрола на кръвната захар, но и в процесите на паметта и ученето

Мозъкът използва инсулина като сигнална молекула, която влияе върху активността на нервните клетки, когнитивните процеси и регулирането на енергийния баланс. Хипокампусът съдържа висока концентрация на инсулинови рецептори. Тяхното активиране може да засилва потискащата невронна сигнализация, включително чрез GABA, и да намалява активността на определени неврони.

Тъй като мозъчният кръвоток е свързан с невронната активност, по-слабата му реакция към инсулина не означава непременно влошено кръвоснабдяване. Тя може да отразява по-ефективно регулиране на мозъчната дейност. Нарушената инсулинова сигнализация в мозъка се свързва с когнитивен спад, диабет тип 2 и невродегенеративни заболявания, включително болестта на Алцхаймер.

На какво може да се дължи полезният ефект на фъстъците?

Полезният ефект от консумацията на фъстъци върху мозъка вероятно е свързан с комбинация от хранителни вещества. 60 г фъстъци съдържат приблизително 340 ккал, 15,5 г белтъчини, 5,1 г фибри и 29,5 г мазнини, предимно ненаситени мастни киселини. В тях се намира също L-аргинин, магнезий, витамин Е и полифеноли. Известно е, че L-аргининът участва в образуването на азотен оксид — молекула, която регулира съдовата функция и има значение за процесите на учене и памет. В случая обвивката на фъстъците не е отстранявана заради съдържанието ѝ на фенолни съединения и фибри. Изследователите предполагат, че тези вещества могат да допринасят за промените в мозъчната реакция към инсулина.

Трябва да се отбележи, че наблюдаваните от учените промените в мозъка не са съпроводени със съществени подобрения в кръвната захар, концентрацията на инсулин, инсулинова резистентност или общия, LDL и HDL холестерол.

Източник: Рuls.bg