Глутенът е естествен протеин, който се среща в зърнените храни, най-вече в пшеницата, ечемика и ръжта. Затова го има в много от продуктите, които ядем всеки ден - хляб, паста, закуски, печива. За повечето хора той е напълно безобиден.

Но при хората с целиакия, които са около 1% от световното население, глутенът е истински проблем. Това е автоимунно заболяване, при което тялото реагира неправилно на глутена и уврежда тънките черва. В резултат организмът трудно усвоява хранителните вещества, което може да доведе до сериозни здравословни проблеми, пише здравният сайт puls.bg.

Съществува и друго състояние – непоносимост или чувствителност към глутен. То не е същото като целиакията, но също причинява неприятности като подуване на корема, киселинен рефлукс, главоболие, кожни обриви.

За хората без целиакия или глутенова непоносимост премахването на хляб, паста и зърнени храни от менюто обикновено няма смисъл и дори може да донесе вреда. Тези храни са важен източник на въглехидрати, фибри и витамини от група B. Ако ги изключим напълно, лесно може да се стигне до недостиг на полезни вещества.

Въпреки това, когато говорим за отслабване, много често можем да попаднем на съвети от рода на „намалете тестените изделия“ или „изключете глутена от храненето си“. Намаляването на теглото обаче обикновено идва не от неяденето на глутен, а от цялостните промени в храненето и начина им на живот. И ново изследване подкрепя тази теза.

Проучването, публикувано в сп. Nutrients, показва, че няма значима разлика в теглото и процента телесни мазнини между хора, които ядат глутен, и такива, които не го приемат, стига да са здрави. Причината много хора да свалят килограми, когато спрат глутена, е че те автоматично изключват калорични храни като пица, бързи закуски и големи порции паста.

Когато ограничим приема на въглехидрати, намалява и количеството гликоген – чрез него тялото ни съхранява въглехидратите. А гликогенът винаги върви ръка за ръка с вода. Затова, когато нивата на гликоген паднат, тялото автоматично освобождава и част от задържаната вода. Резултатът е, че кантарът показва по-малко, но това е основно заради загубата на вода, а не заради загуба на мазнини. Именно така идват „магическите“ резултати през първата седмица на нова диета или тренировъчен режим.

Освен че ядат по-малко въглехидрати, хората на безглутенов режим често се насочват към по-натурални, минимално преработени храни. Това обикновено означава и по-малко общи калории.

Има още един важен детайл. Зърнените храни съдържат т.нар. фруктани – ферментиращи захари, които бактериите в дебелото черво разграждат. Този процес създава газове, което може да доведе до подуване, болки и нередовно изхождане.

Когато спрем тези храни, симптомите изчезват и коремът изглежда по-плосък. Може да си мислим, че това е отслабване, но всъщност е намалено подуване, а не изгаряне на мазнини.

Оказва се и, че ако нямаме медицинска причина да избягваме глутена, такава диета може дори да ни навреди. Голямо изследване, публикувано в сп. BMJ, показва, че хората, които консумират повече глутен, имат по-нисък риск от сърдечни заболявания. Това е напомняне, че премахването на цели групи храни без нужда невинаги е най-здравословният избор.

Подобно на връзката със сърдечните заболявания, изследвания показват, че хората, които ядат по-малко глутен, имат по-висок риск от диабет тип 2.

Една от причините вероятно се крие в многото безглутенови продукти, които виждаме все по-често по магазините. Когато се премахне глутенът от дадена храна, тя губи част от текстурата и вкуса си. Липсата на вкус обаче често се компенсира с повече захар, мазнини или други добавки.

В резултат много безглутенови продукти съдържат по-малко протеини, повече наситени мазнини, по-малко фибри и доста повече захар в сравнение с „нормалните“ храни. 

Така че, ако искаме да сме здрави и да топим килограми, е добре да не изпадаме в крайности и да изключваме цели групи храни от менюто си.