Какво има отвъд паравана? Този въпрос стои в основата на първото издание на фестивала „Отвъд паравана“, който от 25 до 27 септември ще превърне градината на Каменната къща в Белащица в пространство за среща между скулптура, приложни изкуства и музика. Фестивалът, който е с вход свободен,  продължава традицията на художествените срещи в Каменната къща, започнала преди повече от 20 години, но поставя началото и на нова ежегодна културна инициатива.

Зад идеята стои Жана Симеонова – Жана Д"арт, която от години отваря дома и пространството около него за срещи с изкуството и неговите автори. Как се ражда идеята за „Отвъд паравана“, какво се крие зад символиката на паравана и как едно частно пространство може да се превърне в място за среща между артисти и публика – разговаряме с Жана Симеонова.

- Какво остана от първоначалното ви желание да притежавате една картина поне за един ден? Какво се промени?

- Първоначално това беше огромното ми желание за среща с изкуството на живо. Когато бях ученичка, есенните изложби в Стария град бяха за мен изключително преживяване. По-късно животът и професията ми ме срещнаха с много творци. Пишех за тях, разговарях с тях и постепенно стигнах до момента, в който в новопостроената ни къща поканих някои от тях да гостуват с изложби , а аз да „притежавам“ поне за един ден тяхното изкуство.

После разбрах, че всъщност и това не мога да имам. Не мога да поканя всички и не мога да видя всички. Така станах колекционер — не на картини, защото за това са нужни не само желание, но и много средства, а на преживявания. Колекционер на онези моменти, в които различни  творци са гостували тук.

За мен срещата с изкуството е на чисто емоционално, по-скоро интуитивно ниво. И сега ми се иска повече хора като мен да станат такива колекционери — на преживявания и емоции от срещата с изкуството. Всъщност, като се замисля, понякога и една минута ми е достатъчна, за да преживея едно произведение и то да остане завинаги в мен.

- Кога разбрахте, че пространството на Каменната къща и дворът са не просто място за изложби?

- Разбрах го постепенно, с всяка следваща среща. Някои от авторите се превърнаха в мои приятели и са такива и до днес. Отново стигам до същото — това е място за среща на хората с изкуството.

Не задължително в някаква елитарна зала и не задължително с правила, наложени механично. Тук творбите се чувстват свободно в пространството, а хората, които идват да ги видят, също се чувстват свободни — да се срещнат с творците, да разговарят с тях, да бъдат близо до произведенията.

Тъкмо тази свобода е важна за мен.

- Как стигнахте до тридневния фестивал?

- Започнах с еднодневни срещи, после те станаха двудневни, а сега стигнахме до тридневен фестивал. Исках да продължат срещите с творци, но вече да събера повече автори на едно място и за повече дни, така че повече хора да могат да се срещнат с тях. 
Този път обаче реших да поставя акцента върху пространствените обекти — върху онова, което според мен най-добре стои тук, в градината и сред природата.

Другият много важен акцент за мен е музиката. Изобразителното изкуство, музиката, танцът — всички изкуства са тясно свързани. Музиката е много важна част и от моя живот. Затова ми се иска тук да могат да се изявят и млади музиканти, които още не са свикнали със сцената — в една по-свободна среда да покажат защо музиката е толкова важна за тях.

Така се роди фестивалът на скулптурата,  приложните изкуства и музиката.

- Какво ще открият гостите отвъд паравана?

- Скулптури, керамика, авторски аксесоари от кожа и дърво, избродирани съдове от стъкло , дизайнерски копринени шалове и, разбира се, паравани.

Много важна част от фестивала са трите ателиета за възрастни -ебру, стъклопис и рисуване върху коприна. Ще ги водят едни от най-добрите - Анжела МИнкова, Мария Гергова и Диана Папазова. Фестивалът ще завърши с пърформанс “Рисувам музика”. Така съвсем буквално ще обединим двете изкуства в едно! Интересно ми е как ще се получи! Тъй като за първи път тези срещи се случват под формата на фестивал,а това отнема  време, средства и сили, има и нещо ново — това е зоната „Приятели на фестивала“.

Там всеки, който желае, би могъл да подкрепи финансово фестивала, за да го има и следващата година, надявам се. За мен това не е просто дарение, а начин хората да станат част от бъдещето на фестивала. Иначе, входът е свободен! Без творческите ателиета!

- Как избирате авторите, които каните?

- Не ги избирам според това колко са известни. Сред тях има много известни, /Ангел Гешев, Анжела Минкова, Веско Велев, Даниела Русева, Димитър Рашков, Ева Петкова,Росица Трендафилова, Силвия Чанева, Саркис Нерсесян/ и още и още,но критерият ми е същият, по който избирам изкуството изобщо — по вътрешното ми чувство. Ако това, което виждам, ме вълнува, значи това е човекът. Ако не ме вълнува, няма как да го поканя, независимо от името му.

С много от авторите имам лична връзка, други са близки на мои приятели и не ги познавам. Надявам се, че ги избирам не само като добри творци, но и като добри хора. Зная, че  творецът трябва да се отдели от човека, който е в живота, но при мен това става трудно. Обикновено творците, които харесвам, са и хора, които харесвам.

- Какво липсва на публиката днес?

- Според мен на публиката ѝ липсва изкуство, но още повече ѝ липсва срещата с хората, които го създават. Липсва ѝ общуването с изкуството.

Често, когато човек влезе в място, където се продава изкуство, се чувства неловко и дори пита дали може да разгледа — сякаш е длъжен да купи нещо. А не би трябвало да е така.

И тук искам нещата да бъдат различни. Хората да дойдат, да се срещнат с изкуството, да го почувстват, да се усетят за малко другаде, да се откъснат от своите битовизми и после да си тръгнат. А ако имат възможност  и да разговарят с авторите, това вече е нещо съвсем хубаво.

Много обичам да наблюдавам тези срещи — реакциите и на моите приятели художници, и на хората, които ги харесват, ценят и се вълнуват от тяхното изкуство.

- Влияе ли Каменната къща и градината върху начина, по който изглежда изкуството тук?

- Да, но ми е трудно да го обясня точно. Всички автори, които са гостували тук, споделят, че произведенията им стоят по различен начин.

Може би защото са под открито небе, сред природата, с въздух и пространство около тях. Това им дава някаква свобода и ги прави по-истински или по-достъпни. Не знам дали това е точното обяснение, но усещането е такова.

За мен мястото и изкуството са свързани.

- С какво ще привлечете хората да дойдат на фестивала?

- Не знам как се „примамват“ хора. Аз съм много зле и с рекламата, и с търговията — изобщо не ставам за това.  Нямам проблем с хората, които вече са идвали. Знам, че те ще дойдат отново и знам защо ще дойдат. Единственото, на което се надявам, е те да дойдат с приятели.

- Какво все още може да ви накара да спрете пред едно произведение и да си кажете: „Това го искам, искам да го имам поне за един ден“?

- Начинът, по който възприемам изкуството, е чисто на интуитивно ниво. Ако нещо ми трепне, ако ме докосне и стане част от моята емоционална колекция, тогава мога да го поискам. Но всъщност и един миг ми стига. Цял ден е много!