Църквата почита на 26 юни паметта на преподобни Давид Български, както и на преподобни Давид Солунски.

Свети цар Давид Български, наречен Мокри, бил велможа от югозападната част на Първото българско царство, през втората половина на X в. Той е брат на Цар Самуил и най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано.

Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония между реките Вардар и Бистрица или на югозапад, в Преспа. Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно. Сигурни са сведенията за това как Давид умира — той е убит от скитащи власи в местност по пътя между Преспа и Костур, наречена "Красивите дъбрави". Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа или убийството му е организирано от Византия, е предмет на догадки.

В памет на най-големия си брат, Давид, и на родителите си, Никола и Рипсимия, през 993 г. цар Самуил поставя каменен надпис, открит в черквата от 10 век при село Герман до Преспанското езеро.

Преподобни Давид Солунски, в чест на когото е издигнат благолепен византийски храм в Стария град на Солун, живял по времето на император Юстиниан I (5 век). От младежка възраст той следвал волята Христова, бил просветител и благодетел. По-късно, след като раздал всичко, което имал, на бедните, заживял като отшелник. Първоначално се приютил в клоните на едно дърво, което било негов дом в продължение на три години, а после в безлюден район на страната.

Но слухът за него и добродетелта му привлекли много ученици. Той имал и дарба да изцелява болни. Доверието и обичта на солунските управници и народ го подтикнали да отпътува за Константинопол, за да разреши техен проблем, свързан с управлението на града.Преподобният починал по време на своето завръщане, като сам уведомил за това. Тялото му било пренесено на мястото на покаянието му в Солун за поклонение.

Днес мощите му са в мъжкия манастир "Света Теодора", който се намира недалеч от раннохристиянската базилика "Св. София" в центъра на града.

Снимка: картина на Димитър Лазаров