Църквата почита днес свети мъченик Боян-Енравота, княз Български, както и преподобни Иларион Нови Изповедник.

Енраво̀та е най-възрастният син на кан Омуртаг. Носи и името Воин (или с транскрипция Боян). Канонизиран е като Св. мчк Боян-Енравота, княз Български.

По сведения на охридския архиепископ Теофилакт Охридски 11 век Енравота попада под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приема от него християнското кръщение под името Боян. Поради влечението си към християнството, той бива лишен от правото си на престолонаследник от баща си Омуртаг. След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син Маламир (вторият син Звиница навярно бил починал), в чиято лоялност към „отечествените богове“ Омуртаг не се съмнява.

Според Теофилакт, Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който е в тъмница по заповед на Омуртаг, заради отказа си да се отрече от християнството. Не подозирайки причината за молбата му, Маламир я удовлетворява. Когато обаче научава, че Енравота е станал християнин под внушението на Кинам, канът изтълкува това като предателство спрямо родовите традиции и влечение към изконните врагове – ромеите. Той призовава брат си и му нарежда да се откаже от новата си вяра. След категоричния му отказ Енравота-Воин бива посечен с меч по заповед на кана. 

След смъртта си е провъзгласен за мъченик. Всъщност под името мъченик Боян–Енравота, той става първият в историята и агиологията светец от български произход след свети хан Тервел/Тривелий Теоктист, който се споменава за пръв път като светец едва през XVIII век. Чества се на 28 март.

Преподобният Иларион взел върху себе си игото на монашеското житие още от младите си години. Следвайки разпнатия Христа, той носел своя кръст, побеждавайки плътските страсти с въздържание; уединявайки се в затвор и пребивавайки много години в безмълвие. Така той се просветил с безстрастие и с добродетелния си живот надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски сан. Впоследствие станал игумен на манастира, наречен Пеликит, намиращ се в Азия, близо до Хелеспонт.

Той извършил много дивни чудеса. С думата си прогонвал от нивите и лозята животните, вредящи на растенията; с молитвата си спрял силен град и измолил от Бога дъжд по време на суша; подобно на пророк Елисей разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове, и обилно изпълвал с риба мрежите на рибарите при неуспешен лов.

Преподобни Иосиф Песнописец в осмата песен на канона, написан от него в чест на светеца, съобщава, че свети Иларион за почитането на честната икона на Спасителя е претърпял гонения и оскърбления от мъчителите, за което го нарича мъченик.

Според едни сведения преподобни Иларион е живял при царуването на Лъв Арменец, поругаващ се над светите икони, други смятат, че е живял по времето на Лъв Исавриец и неговия син Копроним, царували много преди Лъв Арменец, което изглежда по-близо до истината.

Той пострадал за светите икони, когато на Велики Четвъртък воеводата на Копроним, Лахондракон неочаквано нападнал Пеликитския манастир с войниците си по време на божествената служба. Той дръзко влязъл в църквата, а след това в олтара, заповядал да прекратят службата и съборил на земята Светите и Животворящи Христови Тайни; после оковал четиридесет и двама избрани монаси в железни вериги. На някои от останалите братя нанесъл рани, измъчвайки телата им, други изгорил, като първо намазал брадите и лицата им със смола, на трети отрязал носовете; и накрая запалил манастира заедно с църквата. А избраните четиридесет и двама отци изпратил на заточение из краищата на Ефеска област и там, като ги затворил в една стара баня, ги предал на смърт. Предполагат, че по това време е пострадал и преподобния Иларион, игумен на споменатите отци.

© Жития на светиите