Църквата почита на 8 януари свети Григорий, епископ български. Днес се празнува и паметта на свети Емилиян Изповедник.

Сведенията за този светец са твърде оскъдни. Предполага се, че това навярно е бил "презвитер и монах Григорий, клирик на Всички български църкви", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач.

Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за епископ Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след смъртта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „Св. София" дори имало малък престол, посветен на него.

Емилиан бил епископ в град Кизик, във времето на иконобореца император Лъв Арменец. Понеже не искал да се подчини на царската заповед да изхвърли св. икони от църквите, той бил пратен на заточение заедно с други православни епископи. На увещанията от страна на императора да осъди почитането на иконите, св. Емилиан отговорил:

"Ако тоя въпрос е църковен, както сам говориш, то нека се изследва според обичая в Църквата! От старо време църковните въпроси се изследват в църквите, а не в царските палати."

В изгнание той прекарал пет години и изтърпял много мъки и унижения заради Христа. Умрял като изгнаник в 820 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство