Димитровден е и църковен, и народен празник. Отбелязва се на 26 октомври в чест на свети Димитър Солунски, роден през трети век.

Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.

Народът вярва, че от Димитровден започва зимата. Има дори специална поговорка, която гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“. Според легендата Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по—голям брат на Свети Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.

Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва и с мъртвите, затова около Димитровден е и една от най-големите задушници - Архангеловата, която тази година е на 2 ноември. 

Вярва се, че ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите пък вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.