На днешния 20 октомври през 1966 година в София умира писателят и журналист Димитър Талев. Автор е на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Роден е в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 г.
Обявен е за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944г. е арестуван без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор, а след това е изпратен в изправителен лагер в Бобовдол.
През октомври 1947г. отново е арестуван. Здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва. Въпреки това той е изпратен принудително на работа в мина Перник. След 1948г. семейството му е изселено от София в Луковит.
В края на 50-те и началото на 60-те години Талев е реабилитиран напълно. Той се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта.
Днешният 20 октомври през 1912 година е свързан и с убийството на Иван Николаев - български учител и революционер, деец на Вътрешната македоноодринска революционна организация.
Роден е в Пловдив. По професия е учител и дълго време преподава в Македония. През 1906 година е секретар на четата на войвода Стамен Темелков, която действа в Радовишко и Струмишко до Младотурската революция. След Хуриета Иван Николаев се легализира и учителства в села в Костурско и Струмишко.
Иван Николаев участва във възстановяването на ВМОРО през 1910 година от Тодор Александров. Минава в нелегалност и е определен за районен войвода в Струмишко. В четата му е Спиро Дильов като инструктор по бойните вещества.
В Балканската война оглавява чета на ВМОРО в Струмишко, но на 20 октомври 1912 година при Ново село е убит от войводата на Върховния комитет Кочо Хаджиманов, с когото има стара вражда. Автор е на мемоарната книга „Горски царе. Спомени от македонската революция през 1907".
Иван Данчов, български лексикограф, пък умира на днешния ден, но през 1960 година. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на писателя Никола Данчов.
Роден е на 1 декември 1888 г. в Пловдив. Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина. През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава „Българска енциклопедия“.
Две години по-късно под псевдоним Ив. Д. Славянов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1954 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.
Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“ (1939), речника „Чужди думи в българския език“ (1944), и има принос към съставянето на „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома“ (1963 – 1969).