Големи български творци са родени на днешната дата 27 април. Това са поетите Пенчо Славейков и Любомир Левчев, както и художникът Бенчо Обрешков.

157 години стават днес от рождението на Пенчо Славейков.

Той е български поет, който благодарение на новаторството си, успешно европеизира родната литература, освобождава я от обществени ангажименти и я издига на едно по–високо ниво. Неговото творчество е често неразбирано от мнозина, но то неминуемо осъществява естетически прелом в българската литература, модернизирайки я благополучно, пише bulgarianhistory.org.

Пенчо Петков Славейков е син на известния български възрожденски писател и журналист, а след Освобождението и политически деец Петко Рачов Славейков. Роден е в Трявна на 27 април през 1866 година, където учи в местното училище, но достига само до 2 клас, защото цялото му семейство се премества в Стара Загора през 1875 година. След това сменя още училища в Сливен, Търново и София, а гимназия завършва в Пловдив.

1884 година се оказва преломна за живота на поета. Тогава е замръзването му върху леда на река Марица, което води до разболяване от паралич. Макар този нещастен случай да го оставя инвалид за цял живот, именно след него Славейков израства и се превръща в поет от световна величина. Болката и страданието не го надвиват, а напротив – усъвършенстват личността му. Според Славейков именно тези състояния на духа правят човека свръхчовек, те помагат да овладееш Битието, да откриваш тайните на познанието, да постигнеш духовно спасение.

Четири години по–късно излиза първата стихосбирка на Пенчо Славейков – „Момини сълзи”, за която в едно писмо Вазов му пише, че в нея „блика струя от нова, игрива и нежна поезия”. Въпреки това младият поет е недоволен от първата си лирическа книжка и полага усилия да я изземе от пазара и да я унищожи.

Развитието на индивидуалиста Славейков продължава когато отива да учи философия в Лайпциг през 1892 година. Именно това заминаване оказва голямо влияние на неговото творчество. Запознавайки се със западните философски течение и по-специално с тези на Хайнрих Хайне и Фридрих Ницше, Славейков доусъвършенства идеята си за самотния, но извисен духовно човек (свръхчовек). По време на този престой Славейков написва едни от най-запомнящите се свои епически стихове „Ралица”, „Бойко” и „Неразделни”, които биват събрани в книгата „Епически песни”. Започва и епопеята „Кървава песен”, която пише през целия си живот.

През същата година става член на кръга „Мисъл”, който е първият цялостен естетически кръг в България, чийто вдъхновител и основоположник неоспоримо е Славейков. Естетиката на кръга се доближава много до тази на борбения поет, затова той сътрудничи от първата до последната годишнина на изданието. В същия този период е директор на Народния театър и Народната библиотека. Може да се  каже, че творчеството му именно тогава достига своя връх. Излиза от печат лирическата книга „Сън за щастие” (1906), която е съвкупност от миниатюри, акцентиращи върху покоя, тишината и красотата. Четири години по–късно се появява поетическият му сборник „На острова на блажените”.

През 1911 година е командирован в чужбина, за да изучи библиотечното дело. Заминава за Цариград, Атина и Рим, където получава съобщение от новия министър на просветата да прекъсне командировката и да се завърне в България. През юли е уволнен от длъжността директор на Народната библиотека. През август отново заминава за чужбина. Първоначално остава в Швейцария, но окончателно се установява в Рим, където започва усилена работа върху „Кървава песен” и по–специално третата й част, която за жалост е издадена след смъртта му през 1912 година. Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература, но именно кончината му става причина така и да не бъде отличен от Кралската шведска академия на науките.

Макар да е далеч от България, сърцето му е в родината, защото през 1903 година среща Мара Белчева и до края на живота си поддържа нежни чувства с нея. Въпреки че поетът има недъзи, а тя е една от най–желаните и красиви жени в страната, любовта им е далеч по–дълбока от условностите на физическото привличане. Последната година от живота на големия писател прекарват в Италия, край езерото Комо, където намира това спокойствие и разбирателство, което така ужасно му липсва в родната България. Те безспорно са една от най–известните двойки в историята на българската литература.

Пенчо Славейков е един от големите български интелектуалци. Творчеството му е необятно, обхващащо от реалистични поеми с граждански мотиви до дълбоко философски и индивидуалистични творби. Несъмнено е поетът с жреческа мисия, защото успява да модернизира повече от успешно българската литература. Макар да умира неразбран от читатели и критика, творчеството му безспорно повлиява върху българската душевност.

Умира на 28 май 1912 година.

124 години стават днес от рождението на художника Бенчо Обешков - един от най-големите български живописци. Умира на 8 април 1970 г. в София.

Роден е на 27 април 1899 г. в Карнобат. Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година.

Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои.

Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ, художествената галерия в Бургас и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При бомбардировките над София през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени. Бенчо Обрешков е член на дружество „Родно изкуство“ и на Дружеството на новите художници. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на СБХ.

Умира на 8 април 1970 година.

88 години стават днес от рождението на Любомир Левчев - поет и писател.

Роден е на 27 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Член е на БКП от 1961 г. Като ученик и студент е секретар на Комсомолското дружество. От 1959 до 1963 г. е инструктор в ЦК на ДКМС.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.

Работи в Радио София и вестник „Литературен фронт“. От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. Левчев е част от близкото обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Член е на Президиума на НС на ОФ, на Световния съвет на мира и на Европейската академия за наука и изкуство. От 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“, издаваща стихосбирки и едноименно списание.

Умира на 25 септември 2019 година.