Близо три години след трагичната катастрофа, отнела живота на 18-годишния Спас Спасов, делото стига до последната съдебна инстанция. Върховният касационен съд ще разгледа случая на 30 септември, сряда.
Пред ВКС са постъпили жалби както от двамата подсъдими по делото – Алекс Кючуков и Запрян Христев, така и от родителите на загиналия Спас. Именно върховните магистрати ще се произнесат окончателно по случая.
Така една от най-тежките съдебни битки за семейството на младото момче навлиза във финалната си фаза.
Припомняме, че Апелативният съд в Пловдив потвърди присъдите, постановени от първата инстанция. Алекс Кючуков беше осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, а Запрян Христев – на 4 години затвор. И на двамата е наложено и лишаване от право да управляват моторно превозно средство.
Апелативният съд не уважи жалбите на подсъдимите и потвърди изводите на първата инстанция относно отговорността им за тежката катастрофа.
Трагедията се разиграва през октомври 2023 година в Пловдив. При тежката катастрофа пострадаха няколко души, а 18-годишният Спас Спасов получи изключително тежки травми.
Младото момче не успя да се пребори за живота си и почина вследствие на получените при инцидента наранявания.
По време на делото бяха обсъждани редица експертизи и обстоятелства около катастрофата, включително скоростта на движение и действията на двамата водачи.
За семейството на Спас обаче зад всички експертизи, съдебни заседания и документи стои една загуба, която не може да бъде поправена – тази на техния син.
В навечерието на заседанието подкрепа към семейството изразиха от сдружение „Ангели на пътя“.
От организацията заявяват, че ще бъдат до родителите на Спас в деня, в който делото ще бъде разгледано от последната съдебна инстанция.
В публикация сдружението изразява пълната си подкрепа към семейството и припомня не само трагедията, но и факта, че родителите на Спас са взели решение да дарят органите му, с което са дали шанс за живот на други хора.
Публикуваме целия текст на „Ангели на пътя“:
"Утре е последната съдебна инстанция по делото за Спас.
Не е „поредното дело“.
Не е поредният номер в съдебния календар.
Това е последната съдебна инстанция за едно 18-годишно момче, което вече няма право на бъдеще.
За медиите може би няма да е достатъчно интересно.
За институциите може би ще бъде още един ден.
Но за родителите на Спас утре няма да бъде „още един ден“.
Утре е денят, в който те отново ще застанат пред съда за своето дете.
И отново може да бъдат сами.
Без камери.
Без прожектори.
Без огромни заглавия.
Защото Спас е поредната статистика.
А не е.
Спас има име.
Спас има майка.
Спас има баща.
Спас има семейство.
Спас има мечти, които бяха прекъснати.
И има нещо, което никога няма да можем да върнем — живота му.
Но най-жестокото е друго.
В най-страшния момент от живота си неговите родители взеха решение, което изисква нечовешка сила.
Дариха органите му.
Спас спаси три човешки живота.
Едно дете си отиде, но чрез него други хора получиха шанс да продължат.
И тогава идва въпросът, който не можем да спрем да задаваме:
Трябваше ли Спас да умре, за да започне най-после някой да вижда проблема?
Трябваше ли да загине едно 18-годишно момче?
Трябваше ли неговите родители да преживеят най-голямата възможна загуба?
Трябваше ли едно семейство да дари органите на детето си, за да могат други да живеят?
За да се стигне най-накрая до промяна?
И сякаш съдбата не е нанесла достатъчно удари на това семейство.
Семейството на Спас преживя и друга трагедия.
Неговият чичо Христо Спасов, синът му и още един рибар изчезнаха с кораб край Маслен нос.
Корабът беше открит на морското дъно.
Но телата им така и не бяха намерени.
Три семейства останаха без възможност да погребат своите близки.
Без последно „сбогом“.
Без отговори.
С болка, която не може да бъде измерена.
Колко още трябва да понесат едни хора?
И колко още семейства трябва да останат сами срещу системата?
Утре няма да искаме съжаление.
Няма да искаме сензация.
Искаме памет.
Искаме отговорност.
Искаме справедливост.
Защото зад всяка статистика стои човек.
А зад всеки човек стоят родители, които никога повече няма да бъдат същите.
Утре Върховният съд ще чуе името на Спас.
И ако медиите ги няма…
Ние ще бъдем там.
Ако камерите мълчат…
Ние няма да мълчим.
Ако някой е забравил името му…
Ние ще го произнесем.
Спас Спасов.
Запомнете това име.
Защото Спас не е статистика.
Спас е дете.
И утре неговите родители няма да бъдат сами" - Сдружение „Ангели на пътя“