Около 4% от населението на света живее с тревожно разстройство. Предишни изследвания показват, че хората, които страдат от тревожност, може да са изложени на повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни проблеми и нарушена имунна система. Установено е и, че съществува връзка между тревожността и повишения риск от деменция.

 Сега изследователи от Австралия допълват, че както хроничната, така и новопоявилата се тревожност в напреднала възраст са свързани с повишен риск от деменция.

Когато обаче тревожността бъде преодоляна, връзката с повишения риск от деменция изчезва.

 За целите проучването са анализирани данни от около 2000 души на средна възраст 76 години.

При всяко лице е измерена тревожността с помощта на скалата за психологически стрес на Кеслер (K10). Участниците в изследването са били проследявани средно в продължение на 10 години. 

 Учените установили, че при хората с хронична тревожност е имало 2,8 пъти по-висок риск от деменция, докато при тези с новопоявила се тревожност рискът е 3,2 пъти по-висок.

 По време на проучването екипът установява, че когато тревожността е била облекчена, участниците не са имали по-висок риск от деменция в сравнение с тези с хронична или новопоявила се тревожност.

 Тази констатация предполага, че своевременното овладяване на тревожността може да бъде жизненоважна стратегия за намаляване на риска от деменция.

 Броят на хората, живеещи с деменция, се увеличава, а с това и социалната и икономическата тежест на деменцията. Деменцията е седмата водеща причина за ниска преживяемост в света и втората водеща причина в страните с високи доходи. Според данни на Световната здравна организация около 55 милиона души по света страдат от деменция. Очаква се този брой да нарасне до 78 милиона през 2030 г. и до 139 милиона през 2050 г. поради застаряването на населението.

 Ето защо, за да се предотврати деменцията, е важно изследователите да продължат да откриват нови начини, по които може да се увеличи рискът от нея.

 Необходима е и по-интензивна оценка и интервенции на симптомите на психичното здраве при възрастните хора, особено на тревожността. Изследователите трябва да разграничат други възможни фактори, които често съпътстват нелекуваната тревожност, като нарушен сън поради преживени тревоги, лоша диета и заседнал начин на живот.

 Също така би било важно да се разграничат различните области на тревожността. Различните хора изпитват тревожност по различен начин. За някои тревожността се преживява като натрапчиви мисли, за други - като стомашни болки и главоболие, а за трети - като претовареност и замъглен ум. Едно по-задълбочено разбиране на това какви специфични аспекти на тревожността има би било много полезно, смятат експертите.

Изследването е публикувано в Journal of the American Geriatrics Society.

Източник: Puls.bg