Десетгодишно чихуахуа почина няколко дни след хирургична интервенция в пловдивска ветеринарна клиника. Стопанката му Цвета Хаджийска поставя въпроси за проведените през годините профилактични прегледи, подготовката за операцията и предоставената информация за възможните рискове. След смъртта на кучето е извършена независима аутопсия, чиито заключения семейството настоява да бъдат проверени от компетентните органи.

За Цвета Хаджийска и семейството ѝ 10-годишното чихуахуа Мишел е много повече от домашен любимец. То е част от семейството и израства заедно с дъщеря им. Днес обаче радостта в къщата им е заменена от съкрушителна скръб и безброй въпроси, след като една уж рутинна хирургична интервенция завърши с фатален край.

Историята започва преди около четири години, когато Мишел е на 6 години. Тъй като кучето не е кастрирано, Цвета решава да следи внимателно здравословното му състояние и да провежда редовни профилактични прегледи.

„Насочиха ни към ветеринарна клиника „Виталис“ в Пловдив, защото знаехме, че разполагат с добра апаратура – ехограф и необходимите уреди за пълни изследвания, а един от лекарите бе препоръчан като специалист с насоченост към кардиологията. Избрах тази клиника с пълно доверие, че там работя с професионалисти, които могат правилно да разчитат резултатите“, разказва Цвета.

По думите ѝ през следващите години Мишел редовно е водена на прегледи, при които са правени кръвни и хормонални изследвания, ехографии и ехокардиографии. Според информацията, която получавала от ветеринарите, кучето било в добро здравословно състояние, като основната препоръка била да намали теглото си чрез подходяща храна и повече движение.

Преди около две години едно от кръвните изследвания показва повишен чернодробен показател. Назначено е лечение с таблетки за един месец, а при последващото изследване резултатите били определени като нормални.

Загрижеността на Цвета за здравето на малкия ѝ домашен любимец обаче не винаги среща професионално разбиране. По думите ѝ, с течение на времето тя започнала да усеща, че настояването ѝ за редовни и подробни профилактични прегледи се приема с насмешка и пренебрежение от страна на медиците.

„При един от разговорите, когато отново настоявах да направим пълни изследвания и да проверим подробно състоянието ѝ, докторът се изхили нагло и ми каза: „Ако искаш, да ѝ включим и една врачка“. Последва смях. Приех това като намек, че прекалявам с грижите и че съм твърде свръхчувствителна, но въпреки това продължих да вярвам на тяхното медицинско мнение, че кучето ми е в перфектно здраве“, спомня си с горчивина стопанката.

В началото на лятото на 2026 г. Мишел отново е заведена на профилактика. Направени са кръвни и хормонални изследвания, но ехография този път не е извършена. За пореден път Цвета е уверена, че всичко с любимеца ѝ е наред.

В края на лятото Мишел започва да кърви. Стопаните я отвеждат във „Виталис“, където д-р Тодор Калинов извършва ехографски преглед и установява кисти. Според разказа на Цвета обаче не ѝ е дадена достатъчно подробна информация за тяхното местоположение, броя им и причината за кървенето.

Тъй като семейството имало планирано пътуване, Цвета попитала дали операцията може да бъде отложена с две седмици. По думите ѝ лекарят обяснил, че подобно забавяне е възможно, но по-продължителното отлагане би могло да доведе до сериозни последствия. Затова препоръчал кастрация.

На 16 септември, след завръщането си от пътуването, Цвета води Мишел в клиниката за операция. Преди интервенцията са взети кръвни проби за изследване. Стопанката отново поставя въпроса дали хирургичната намеса е единствената възможност и дали не е необходим нов ехографски преглед, за да се оцени актуалното състояние на кучето.

„Отговорът, който получих, беше кратък и категоричен: няма какво повече да се гледа - след като проблемът веднъж се е появил, единственото решение е кастрация. Д-р Васил Желязков ми каза, че кръвните изследвания са „перфектни“ и че Мишел може да бъде оперирана веднага“, разказва Цвета.

Според стопанката преди операцията не е извършена актуална ехокардиография. Тя твърди също, че не ѝ е предоставен документ за информирано съгласие, съдържащ информация за рисковете от операцията и общата анестезия, нито тези рискове са ѝ били обяснени подробно.

След операцията Мишел е върната на стопаните си будна, но видимо отпаднала. На запитването на Цвета какви специални грижи трябва да полага у дома и какви обезболяващи да дава, д-р Желязков отговаря, че няма нищо специално за правене, тъй като той вече ѝ е бил каквото трябва, и че единствено трябва да се следи оперативната рана. Не са предоставени нито писмени следоперативни инструкции, нито дежурен телефон за връзка при влошаване през почивните дни.

На третия ден след операцията (събота) състоянието на Мишел се срива. Кучето изпитва неистови болки, сумти, а в очите му се виждат сълзи. Тъй като няма връзка с клиниката, Цвета пише на предишния ветеринарен лекар на кучето, който по нейния разказ ѝ препоръчва какво обезболяващо да даде.

На сутринта на 20 септември кошмарът става пълен. Семейството открива Мишел безжизнена върху пелената ѝ в банята, плувнала в кръв, изтекла от устата ѝ.

След смъртта ѝ стопаните организират транспортирането на тялото до Стара Загора, където е извършена независима аутопсия. В патоанатомичния доклад са описани тежка анемия, тежка анемия, увеличено сърце и хронични изменения на сърдечните клапи, данни за хронична сърдечна недостатъчност, белодробен оток.

„Как е възможно години наред да водя Мишел именно с цел профилактика, да правим изследвания и ехокардиограми, и през цялото време да ми се повтаря, че е здрава и просто трябва да отслабне, а след смъртта ѝ да науча за хронични изменения на сърцето? Как д-р Тодор Калинов, който има насоченост към кардиологията, не установи това през годините? И как д-р Васил Желязков я прие за операция под пълна анестезия без актуална кардиологична оценка?“, пита през сълзи Цвета.

Семейството е категорично, че случаят не може да бъде подминат с лека ръка. Цвета Хаджийска вече е подала жалби до Българския ветеринарен съюз (БВС), БАБХ и компетентните органи, настоявайки за пълна проверка на действията и на двамата лекари – както за годините на проследяване, така и за подготовката, извършването на операцията и липсата на информирано съгласие.

„Не търся сензация. Искам отговори и истината да излезе наяве. Искам независими специалисти да кажат дали сърдечното ѝ заболяване е трябвало да бъде установено, дали упойката е довела до декомпенсация и дали операцията е можела да бъде отложена или извършена по друг начин. За някого Мишел може да е била просто едно 10-годишно куче, но за нас тя беше член на семейството ни. Тя няма да се върне, но ако са допуснати грешки, те трябва да бъдат установени, за да не преминава никое друго семейство през този ужас“, завършва разказа си Цвета.

TrafficNews се свърза с ветеринарна клиника „Виталис“ за коментар по случая. От клиниката определиха случилото се като изключително неприятна ситуация, но категорично отхвърлиха обвиненията в проявена небрежност.

„Четири години – това е много преувеличено казано. Тя реално идва преди две години при нас за ехография и един път само за ехография при нас“, заяви д-р Желязков, представител на клиниката.

По думите му оперативната намеса станала наложителна заради възникнали анатомични изменения и проблеми с половите органи на животното.

„След това, при проблем на кучето с половите органи – кървене отзад от матката и установени кисти вътре в матката и на яйчниците, е препоръчана кастрация да се направи. Тя се съгласи, в деня на операцията дойде при нас, направихме кръвни изследвания, според които всичко беше нормално и можеше да се анестезира животното и да се оперира“, обясни д-р Желязков.

Относно обвиненията за липса на предварителна кардиографска оценка и неразпознат сърдечен проблем, той посочи, че при прегледа не са установени признаци, които да наложат допълнително изследване.

„Прислушахме я, не сме установили някакви проблеми при това и беше преценено, че би трябвало всичко да премине нормално... Две години преди операцията  е правена ехокардиография , за две години много могат да се изменят нещата... В деня на операцията я преслушахме със слушалка, не сме установили някакви шумове на сърцето, което да ни накара да наложим правенето на ехокардиография. И като не сме имали съмнения за проблеми със сърцето, не сме правили такива. Кръвните изследвания точно преди самата операция бяха нормални и не показваха анемия“, заяви медикът.

Запитани как си обясняват фаталния изход и констатациите от аутопсията, извършена в Стара Загора, от клиниката отново определиха случая като изключително неприятен, но отхвърлиха твърденията за допусната небрежност.

„За нас е изключително неприятна случка, но тия неща се случват. Иначе тези проблеми на клапите той може да си ги има, но клинично да не са се проявили тези признаци. Ние за тях няма как да знаем“, коментира представителят на клиниката.

Оттам допълниха, че след операцията стопаните не са се свързали с тях, за да съобщят за влошаване на състоянието на кучето.

„На следващия ден не са ни потърсили. На третия ден разбрахме от тях, след като дойдоха при нас, че кучето се е влошило и е починало, обаче ние не знаем точно какво е станало, защото те не са ни потърсили през това време да кажат, че е влошено и да видим какво може да направим за животинчето. Ние сме си направили всичко по протокол“, заявиха от клиниката.

Оттам подчертаха, че според тях са спазили необходимия протокол при извършването на операцията. По отношение на установените при аутопсията проблеми със сърдечните клапи позицията на клиниката е, че е възможно те да са съществували и преди интервенцията, без да са проявявали ясно изразени клинични признаци.