Високите летни температури могат да доведат до краткотрайна загуба на съзнание, особено при продължително стоене прав, обезводняване или физическо натоварване. Това състояние се означава като топлинен синкоп – при него разширяването на кръвоносните съдове в кожата и загубата на течности в горещината понижават кръвното налягане и временно намаляват притока на кръв към мозъка. Обикновено съзнанието се възстановява бързо след сядане или лягане, но епизодът не трябва да се омаловажава, защото всяко припадане носи риск от травма, пише здравният сайт Рuls.bg.

Топлинният синкоп е една от по-леките прояви в спектъра на нарушенията, свързани с топлината, но понякога зад сходна картина се крие нарушение в сърдечния ритъм, мозъчно увреждане или контузия от падането. Точно затова загубата на съзнание в горещо време не бива да се обяснява автоматично с жегата. Разграничаването на тези състояния е сред често срещаните диагностични проблеми в спешната медицина през горещите месеци.

Защо горещината предизвиква синкоп?

При високи температури организмът пренасочва част от кръвта към кожата, за да отдаде топлина. Кожните съдове се разширяват и през тях преминава по-голям обем кръв, но това намалява количеството, което се връща към сърцето. Така се понижава венозното връщане, а при по-изразен спад може да намалее и сърдечният дебит – количеството кръв, което сърцето изтласква към органите за единица време.

В същото време изпотяването води до загуба на вода и соли. При сухо и горещо време тази загуба може да остане недооценена, защото потта се изпарява бързо. Ако течностите не се възстановят, обемът на циркулиращата кръв намалява. В съчетание с разширените кръвоносни съдове в кожата и продължителното стоене прав това улеснява спадането на кръвното налягане и временно намалява притока към мозъка.

При рязко изправяне част от кръвта се събира във вените на долните крайници под действие на гравитацията. В резултат към сърцето се връща по-малко кръв и временно се ограничава притокът към мозъка. Това води до краткотрайно нарушение на мозъчното кръвоснабдяване – мозъчна хипоперфузия, чийто резултат е загуба на съзнание.

Към тези промени се добавя и рефлексна реакция на вегетативната нервна система. При продължително стоене прав и постепенно спадане на кръвното налягане рецептори в сърцето и кръвоносните съдове отчитат промяната и могат да задействат механизми, при които сърдечната дейност се забавя, а съдовете се разширяват допълнително. Това задълбочава спада на кръвното налягане и улеснява настъпването на синкоп. С възрастта и при някои сърдечносъдови заболявания (сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, аритмии, клапни заболявания) тези компенсаторни механизми отслабват. Затова при по-уязвимите кръвното налягане може да спадне по-изразено дори при горещина, която иначе не би довела до толкова силна реакция.

Как се проявява топлинният синкоп?

Най-често топлинният синкоп настъпва след продължителен престой в горещина, особено при стоене прав – например при чакане на опашка, работа на открито или физическо натоварване. Загубата на съзнание е краткотрайна и обикновено отминава бързо след сядане или лягане.

Преди припадъка обикновено се появяват предупредителни признаци – замайване, притъмняване пред очите, изпотяване, гадене и обща слабост. Кожата често е влажна, а телесната температура е нормална или само леко повишена. Тази клинична картина помага топлинният синкоп да се разграничи от топлинния удар, при който температурата обикновено е много висока, често около или над 40°C, и се появяват признаци на засягане на централната нервна система като обърканост, дезориентация, гърчове или кома.

Топлинният синкоп се отличава и от топлинното изтощение, при което се натрупват умора, главоболие, силно изпотяване и мускулни крампи без задължително да се наблюдава загуба на съзнание. Двете състояния често преливат едно в друго и в началото се овладяват сходно, чрез охлаждане, покой на сянка и прием на течности, но трайното нарушение на съзнанието вече насочва към топлинен удар, който е животозастрашаващо състояние.

Рискът от топлинен синкоп нараства при недостатъчен прием на вода, при употреба на алкохол и при тежко физическо натоварване в най-горещите часове на деня. В тези случаи състоянието се повлиява от охлаждане, хоризонтално положение с повдигнати крака и прием на течности със сол. Възстановяването след топлинен синкоп обикновено е бързо и пълно.

Кои признаци при топлинен синкоп насочват към спешно състояние?

Загубата на съзнание в горещо време не трябва да се обяснява автоматично само с жегата, особено ако преди или след припадъка се появят признаци за сърдечен проблем или засягане на нервната система. Болка в гърдите, сърцебиене, неравномерен пулс или усещане за прескачане на сърцето непосредствено преди или след припадъка могат да насочват към нарушение на сърдечния ритъм (аритмия) или остра сърдечна исхемия. Тревожен признак е и синкоп, настъпил по време на физическо усилие (защото тогава сърцето трябва изпомпва повече кръв), а не след неговото прекратяване.

Продължителната загуба на съзнание, обърканост след възстановяването му, слабост в ръка или крак, както и нарушения в говора или зрението насочват към засягане на нервната система и налагат незабавна медицинска оценка. Ако синкопът е съпроводен с падане, трябва да се уточни дали е имало удар в главата и дали след него има главоболие, повръщане, сънливост или обърканост.

Особено внимание изискват напредналата възраст, установеното сърдечно заболяване или аритмия, както и приемът на лекарства за понижаване на кръвното налягане и диуретици (медикаменти, които засилват отделянето на течности). В тези случаи загубата на съзнание в горещо време не може да се обясни сигурно само с прегряване и обезводняване. Нужно е да се провери дали спадът на кръвното налягане е свързан с изправяне, дали има нарушение в сърдечния ритъм и дали сърцето успява да поддържа достатъчен кръвоток. Затова първоначалната оценка включва електрокардиография (ЕКГ, изследване на електрическата активност на сърцето) и измерване на кръвното налягане в легнало и изправено положение.

Повторната поява на синкоп за кратък период от време, както и припадъкът без предшестващо замайване, изпотяване, гадене или притъмняване пред очите, увеличават вероятността причината да е свързана със сърцето, особено с нарушение на сърдечния ритъм. Възрастта, придружаващите заболявания, приеманите лекарства и обстоятелствата около самия епизод определят дали след първоначалния преглед е достатъчно проследяване на състоянието, или се налагат изследвания в болница.