Днес надникваме зад кулисите на Пловдивския куклен театър, за да ви запознаем с талантливия и усмихнат Иво Николов. След актьорите Константин Еленков, Елин Стоянова, Мария Сотирова и театроведа Катерина Георгиева, вдъхновяващия солист на Операта Виктор Ибришимов и балерината Фуми Пенчев, ви срещаме с талантливия кукленик, пише plovdivtime.bg.

Ето кой е той: 

Ивелин е възпитаник на Софийската математическа гичназия до 7 клас, а след това в Първа английска езикова гимназия в София. Преследвайки мечтите си, той е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В първи курс беше е първата му изява на професионална сцена като Майкъл в представлението “Мери Попинз” на театър “София” с режисьор Анастасия Събева. По-късно влязиза като Томи в “Пипи” на Кристиана Бояджиева, отново в театър “София”. Участва в 5 от осемте дипломни спектакли на актьорския и режисьорския клас на проф. Жени Пашова, два от които все още се играят в театър “Ателие 313” - “Меко казано” и “Тигърчето Спас”. Също участва и като Ванг в представлението “Търси се добрият” по “Добрият човек от Сечуан” на Бертолт Брехт, с режисьор Ева Данаилова. 

- Иво, вие сте едно от новите попълнения в трупата на Пловдивския куклен театър. Да започнем с началото, защото – казват, то е най-запомнящо се и трудно. Кога и как решихте, че искате да се занимавате с театър? И кукленият театър ли бе първата ви любов? 

- Истината е, че съм от семейство на математици и информатици и аз също бях тръгнал по този път. Влязох в Софийската математическа гимназия с идеята да ставам професор по математика, но пък там научих, че математиката, колкото и да е интересна, на мен не ми е. Скоро след това дойде мечтата да стана актьор, която неочаквано бе подкрепена и от семейството ми. Относно кукления театър - не, не беше първата ми любов, но пък беше любов от пръв поглед. Представа си нямах какво всъщност представлява и какви възможности има. Кандидатствах кукли, само защото бях скъсан вече два пъти на драма, но се оказа, че съдбата си знае работата и попаднах на един прекрасен екип, който ми откри света не само на кукления театър, но и на алтернативния такъв, на театър на предмета и на сенките, на клоунадата, комедия дел арте и още много други, които дори не подозирах, че съществуват.

Актьорът в спектакъла "Мери Попинз" на театър "София"

- Какво бе първото усещане, когато вдъхнахте живот на кукла на сцена пред публика? 

-  Макар и завладян от магията на кукления театър, макар и откривайки много нови и интересни начини за изразяване, откривах и много неща за себе си, които не знаех, като например това, че съм доста смотан в ръцете и че за тази работа си трябват усилия, постоянство и самодисциплина, с които до онзи момент не разполагах. Имах много за учене и така измина една година до първата ми възможност за игра с кукла пред публика. Оказа се, че всичкият труд и премълчани “мили” думи, всъщност са си заслужавали.

- Станиславски казва: „За децата трябва да играете същото като за възрастни, само по-добре” – доколко е вярна тази максима? И ако да – защо?

- Децата са много сетивни, искрени и нямат задръжките на възрастния човек. Вероятно за това трябва по-добре да се играе за тях - по-честни критици са. 

В спектакъла "Бомбето" на Държавен куклен театър-Пловдив

- И пак негови са думите: „Обичайте театъра в себе си, а не себе си в театъра”. При вас – куклените актьори като че ли това важи в още по-голяма степен, защото куклите са вашето оръжие. И все пак има ли го актьорското его и как то се овладява, за да се подчини на куклата? 

-  На сцената в 102 аудитория в Академията е изписано “Характер мой, враг мой”. С тези думи ни посрещна първата ни сцена, с тях ни посрещна и проф. Жени Пашова. Театърът е екипна работа. Всеки има его, но в името на едно представление, то трябва да бъде потушавано или представлението би било обречено на провал.

- Клас проф. Жени Пашова – много сериозна отговорност е тази работа. На какво ви научи тя за театъра, а и за живота? 

- Проф. Жени Пашова, заедно с доц. Петър Пашов, светла му памет, и асистентите д-р Михаела Тюлева и Георги Спасов, спечелиха пълното ни доверие още първите седмици. Бяхме предупредени, че следващите четири години, ще се развиваме не само като актьори, но и като хора, тъй като характерът може да бъде най-големият враг на актьора. Бяха винаги директни с нас и си личеше, че всяка тяхна критика е градивна. Поради гласуваното им доверие от наша страна и техният извънземен капацитет, успяха да изградят у нас както актьорски, така и личностни качества.

Николов в проекта на колежката си - пловдивчанката Ева Данаилова

- Кой ви прави щастлив?

-  Ния Ялъмова (б.а. Ния е колежка на Иво, учи актьорско майсторство в класа на Веселин Ранков в НАТФИЗ).

- Намерихте ли своето местенце в Пловдив, където  да се зареждате?

-  Много са - тепетата, гребната, сцената на Кукления театър в Пловдив. Да не пропусна и хамака на терасата на последния етаж. Пловдив като цяло е град с доста зареждаща енергия. 

- Разкажете ни весели случки, свързани с работата ви… 

- Веселите случки са ежедневие на сцената и мисля, че зрителите сами могат да бъдат част от тях, като заповядат както на детските, така и на представленията за възрастни на ДКТ Пловдив. Очакваме ми, вече на 50%!