Световен ден за борба с болестта на Паркинсон е 11 април, както и за борба с шизофренията. 

Болестта на Паркинсон е неврологично заболяване, характеризирано с дегенерация на допаминергичните (произвеждащи допамин) неврони в субстанция нигра.

На невронално ниво се забелязва понижена активност в специфични структури от мозъка, наречени базални ганглии, които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на базалните ганглии е в основата на симптоматиката при БП.

Невродегенеративните процеси остават дълго време незабелязани: първите моторни симптоми (тремор в покой, най-ясно забележим в пръстите на ръцете) се появяват едва когато 70 – 80% от допаминергичните неврони са дегенерирали. Поради участието на допамина в регулацията на много физиологични и психични процеси симптоматиката е комплексна. Наред с моторните симптоми (тремор, ригор, ступор) се забелязват специфични когнитивни дефицити, а при 30 – 50% от пациентите – депресия с характерна за болестта (неврогенна) симптоматика. Част от пациентите (20 – 25%) развиват деменция.

Шизофренията – „разстройство на диафрагмата“, тъй като в миналото се смятало, че душата се помещава в диафрагмата, е психическо разстройство, характеризиращо се с нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции. Заболяването най-често се проявява със слухови халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности или дезорганизираност на говора и мисленето и е придружено от значителна социална дисфункция и нарушена работоспособност. Първоначалните симптоми обикновено се проявяват в ранна млада възраст, като заболяването засяга около 0,3 – 0,7% от населението на Земята. Диагнозата се определя въз основа на наблюдавано поведение и на съобщените от пациента преживявания.

Шизофренията е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на характера на индивида, влошена приспособимост към трудовите и социалните условия.