Светлана Куюмджиева е историк на изкуството, критик и куратор. Над десет години работи като галерист в София и се изявява като активен критик и автор на независими проекти. Има богат практически опит в организацията на изложби, фестивали, събития в публично пространство, както и специализации и резиденции в Германия, Австрия, САЩ, Южна Корея. Интересите й като теоретик на изкуството обхващат, както най-съвременни автори и тенденции на сцената, така и периода на 50-те и 60-те години на 20 век и проблемите на социалистическия реализъм. Работила е с множество институции и неправителствени организации в България и чужбина. Един от учредителите на първото независимо сдружение на куратори в България. Преди да заеме позицията артистичен директор във фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева участва в екипа, който подготвя културната стратегия на Община Пловдив 2014 – 2024. 

- Светлана, каква е личната ви равносметка за Европейска столица на културата-Пловдив 2019 и тази в ролята ви на артистичен директор?

- Личната ми равносметка е, че през тази година в много отношения предизвиках себе си и възможностите си, да ги надмина в този проект, който не беше само през 2019 г. Научих много неща, които няма как при други обстоятелства да имам като знание. Това е в личен, но и в професионален план. Натрупах ценен опит, който в немалко ситуации бе и угнетителен и омерзителен. Като артистичен директор равносметката ми е, че имахме много интензивна програма. Това, за което сме работили 5 години, се случи мащаб дори по-голям от очаквания. Успяхме въпреки обстоятелствата и многото трудности по пътя да реализираме добре проекта. Пловдив 2019 е успешен проект. Говоря в множествено число, защото той бе реализиран от екип и всеки е дал своя огромен принос. Той е колективна рожба. Устояхме на много натиск, на много трудности.

- Събитията, които бихте откроила?

- Отбягвам да изброявам любимите си събития, защото цялата програма е минала и през моята селекция. Всяко едно от тях съм готова да защитавам и знам защо е одобрено, защо е част от Европейска столица на културата-Пловдив 2019. Цялата изложбена програма беше много силна - от началото на годината с „Дим. Истории за тютюна” и кураторския проект на Галина Лардева „Необозримо с Кольо Карамфилов”, после експозицията с изкуство от Източна и Централна Европа с колекцията на Дойче Телеком, която бе в директен диалог с пространствата в Стария град и с колекциите на пловдивските музеи, продължихме с изложбата на Ifa, Изложбата на Open Art Files – „Записки и бележки под линия”, младите пловдивски художници, които показаха творчеството си през лятото. Тази изложбена програма беше много силна и доста добре представи и Пловдив, и възможностите на Пловдив като град и артисти, а и българската сцена като цяло. Имаше и немалко силни сценични събития – „Одисей”, „Медея”, която тръгна с много по-малко амбиция и очаквания, а стигнала наистина неочаквани резултати, „Орфей и Евридика” на Стефано Пода на Античния театър за мен бе също пример за надминаване на възможностите, показване на нещо съвършено ново и различно за местния контекст. Бих добавила към сценичните събития и „100 процента Пловдив”, който също надмина очакванията, а знам през колко перипетии премина проектът. Начинът, по който реагираха пловдивчани и се включиха в него, беше много позитивен. Спектакълът бе на европейско ниво и ни накара да се гордеем. Пловдив Джаз Фест и One Dance Week също бяха много силни. Имаше и много други събития – енергията, която видях на Hills of Rock, също ми хареса, макар че не съм почитател на тази музика. Всичко в този фестивал бе на европейско ниво – организация, качество на изпълнителите, реакция на публиката. Харесвам и откриването, може би трябваше да започна. То също е в моя Топ 10. Смятам, че такова събитие не е имало досега в България, няма да има повече. То повдигна много ревност и много ниски пластове, много лоши енергии, както и се очакваше. Но професионализмът и подходът на партньорите ни, стоицизмът, талантът и извънредният труд на българските изпълнители беше качествен и събирателен образ на това какво представлява Европейска столица на културата всъщност. Местните изпълнители бяха невероятни – ансамбъл Тракия за първи път танцуваха съвременен танц и надминаха себе си, Теодосий Спасов свири на третото ниво на кулата, макар че по принцип не свири при такива условия. Направи го специално заради нас. Валя Балканска пя за първи път със симфоничен оркестър и го направи само заради нас. Хоровете на Пловдив се събраха заедно. Имаше го това излизане от зоната на комфорта и надминаването на собствените си възможности и сработване между европейски и местни партньори.

- Но имаше много упреци срещу това откриване… Не можеше ли то да се реализира от български продуценти?

- Не, не можеше. До голяма степен това предизвика и скандалите, имаше ревност от български компании, които смятаха, че могат да реализират такова откриване. Но при цялото проучване и като знам целия процес, през който минахме, за да набавим необходимата техника за реализацията на това откриване, на такова ниво български екип не работи. Няма какво да се лъжем.

- А трябваше ли да е на такава кула?

- Тя бе създадена специално за Пловдив по идея на немската компания. Първоначалната идея беше тя да е съвършено кръгла, но процесът на договаряне и обществена поръчка бе дълъг и съкрати реалните срокове за изпълнение. Планът на германците бе в Китай да се изработят кръгли екрани. Нямаше обаче достатъчно време. Кулата бе изискана в голяма степан от нас. Направихме проучване, гледахме много откривания на Европейска столица културата. Знаехме, че на тези събития се събират много хора и те искат да видят нещо. Стандартната сцена с гръб не ни вършеше работа. Другата опция беше за такава сцена, но това означаваше малцина да имат директна възможност да видят, а другите – да гледат на екрани. Имало е и такива откривания в градовете домакини на ЕСК, но и те са били много критикувани. Например в Сан Себастиян откриването бе на един от мостовете на реката. Официалните гости гледаха на екран в една зала в тяхната Табакалиера. Много от тях се изнервиха, защото не искаха да бъдат затваряни. С няколко колеги излязохме от залата и се смесихме с хората. И видях какво видяха те, а те видяха нищо. И видях разочарованието и негативните реакции на хората. Затова търсехме тази видимост – тази кула да е като сигнал и фар за публиката. Другото основно изискване бе откриването да е реализирано с пловдивски артисти. И всички надминаха себе си. Ние създадохме продукция, която беше някаква квинтесенция от това, което Пловдив представлява днес като сцена, като потенциал. Събрахме го, за да го покажем, но това не беше оценено в резултат на много ревност, на криворазбрани очаквания.

- Какво имате предвид под криворазбрани очаквания?

- Много спекулации се появиха. Имаше много политиканстване. Много хора се отнасяха към това събитие не като към откриване на Европейска столица на културата. Реакциите бяха много обидни за артистите, които се качиха на тази сцена. Както и децата от пловдивските училища, представяте ли си как са се чувствали те, след като са дали толкова много от себе си и получават само омраза. И накрая чуха само негативи за себе си и това, в което са участвали. До голяма степен това откриване бе припознато по-скоро като политическо събитие и някаква изява на община, на кмет. Объркаха се там асоциациите, не беше припознато като празник, като възможност да се забавляват за откриването на Европейска столица на културата. Към това ще добавя и евтините спекулации за това защо се дават толкова пари за откриване, а не за ремонт на Концертна зала, които бяха абсолютно смехотворни. Защото към онзи момент, доколкото на мен ми е известно, този ремонт беше оценен на 15 млн. лв., при това залата е държавна собственост, и това е същото като да кажеш – защо се прави Европейска столица на културата, а не построим 2-3 детски градини или не ремонтираме стадионите на Пловдив. Това също е версия – отказва се ЕСК и тези пари се насочват за строежи и ремонти. Окей! Но да правиш такива спекулации защо се дават 2.5 млн. лв. за откриване, при положение, че това е един стандарт като цена, е меко казано популистка спекулация. А като идва от хора, които са участвали дори и в процеса на отвоюване на средства за програма, писали са отворени писма, правили са пресконференции, след това да застъпваш тезата защо този бюджет се дава за съдържание, а не за строежи и инфраструктура, е странно. Както знаете дълго време ние нямахме бюджет, преговаряхме с три различни различни правителства за бюджета и се знаеше, че този бюджет винаги е бил планиран за съдържание.

- Това начало и скандалите сякаш предпоставиха по-особеното отношение на артистичната гилдия в Пловдив към проекта. Мнозина изказаха позиция, че се чувстват отстранени, непривлечени…

- Пловдив е единствената Европейска столица на културата, която си направи цялата програма чрез отворени покани. Никоя друга ЕСК не е залагала толкова много на отворени покани. А при нас целият процес бе базиран на това. За 3 години направихме 20 отворени покани. В този процес организирахме и камара информационни срещи преди кандидатстването как се правят точно нещата. И това още от 2016 г. Първата информационна среща на тема що е то ЕСК и как смятаме ние да процедираме в нейната реализация беше в Дома на културата и бе само с пловдивски артисти и организации. Първите срещи с музеите и галериите също бяха организирани много преди да имаме реален бюджет и им показахме различни примери от други ЕСК. Как местните музеи участват в програмата, какво биха могли те да направят, че е хубаво дългосрочно да се планира. Да проверят какви годишнини има, какви съпоставки могат да се правят между европейски влияния има, това, което направи Етнографският музей с изложбата за алафрангата. Как европейската култура влияе на Пловдив и пловдивската история и култура. Имаше само едно условие – да направиш нещо различно, не това, което развиваш като дейност обичайно. Това е самата идея на ЕСК – да припознаеш този проект и да пожелаеш да участваш в него. По време на откриването, например, много пловдивски организации и институциите се включиха. Но примерно – Дружеството на пловдивските художници не беше предприело нищо. Специално им се обадихме. Инициативата да направят нещо специално бе от нас. И в много други случаи инициативата е идвала от нас. Според статистиката на одобрените проекти 40 процента от тях са пловдивски, 60 – от страната. А това е много голям процент. Има много случаи на Европейска столица на културата, в които местните артисти се оплакват, че не са включени. Но това обикновено са градове, които правят програмата си без отворени покани. Там артистичните директори избират и назначават директно кой какво да прави. Тук нямаше такова нещо, процесът беше демократичен и отворен. И ако има някой, който се чувства изключен, това е, защото сам го е пожелал. Не защото някой му е върнал проекта. ЕСК не е само финансираща програма. В периода от 2 години и половина, когато ние се борехме с правителства и централна власт нямаше реакции от пловдивски творци, които да защитят този проект. Да кажат – ние искаме Европейска столица на културата и държавата е длъжна да признае този проект като национална кауза. Тази борба бе само на „Пловдив 2019” и на Управителния ни съвет тогава. Имам усещането, че всички чакаха да влезе някакъв бюджет тук и да се включат. Съжалявам, че го казвам, но е така. Друга е темата, че участието в ЕСК не е само пари. Можеш ти да направиш нещо, да покажеш на фондацията как се прави, твоята лична визия. Но не да седиш пасивно и да се оплакваш. Това не е ЕСК, не това е идеята на този проект.

- Не успяхте да изградите добри комуникации и това също бе повод за критика…

- Това е до голяма степен така. Имаше комуникационен проблем. Проектът остана не толкова познат за много хора и то за дълго време. Все още има пловдивски творци, които си мислят, че ЕСК е европейско финансиране, което ние сме похарчили без тях. Те не са разбрали, че този проект се финансира изцяло с местни средства. Има такъв комуникационен проблем, вярно е. Ако „Пловдив 2019” има някаква вина, ако имаме някакъв пропуск, то също е резултат от това криво разбиране на проекта ЕСК. Изведнъж се чу за културен проект за много милиони и дори в комуникационно отношение ние бяхме третирани от много медии и на много нива – особено национални, като корпорация, не като културен проект. Съответно ЕСК-Пловдив 2019 не бе споменявана, ако не платим. Това също създаде проблем. Някой чу, че това е скъп проект, че са много милиони в него, без да разбира напълно какви са тези милиони, къде идват, защо се дават и за какво служат, и започнаха едни финансови спекулации. Имайте предвид, че зад всеки скандал, свързан с ЕСК-Пловдив 2019, без никакво изключение, стояха нечии финансови интереси. По броя на скандалите вие може да се ориентирате колко пъти „Пловдив 2019” е устояла на някакъв вид шантаж. Някъде нечий проект не е одобрен, не е получил финансиране и избухва скандал.

-Как отчитате работата на екипа по привличането на спонсори, защото и тук понесохте критики?

- Не бих казала, че сме били слаби. Това, което постигнахме, беше доста значително на фона на мащабите, с които в България обикновено се борави по отношение на частно спонсорство в културата. То не е достатъчно развито. Култура в България се развива преди всичко с публични средства. Нивото у нас е много ниско в това отношение. Но с този механизъм на отворените покани и това че изисквахме партньорите да си набавят собствено финансиране, собствен принос, участие, за да се осигури някакъв вид устойчивост, той всъщност беше водещият. Тоест, ние не можем да привлечем частна компания да финансира генерално проекта ЕСК, защото не може да го разбере как действа, и в същото време тази компания вече е позиционирана в този проект, давайки пари за конкретно културно събитие, част от програмата. Основната роля за привличане на външно финансиране бе оставена в ръцете на партньорите ни. И те се справиха чудесно. Нашата равносметка по договорите, които имаме сключени, е, че срещу 11 млн. лв., разпределени за проекти по отворени покани, партньорите ни като собствен принос са привлекли 18 млн. лв. от спонсори, от европейски програми, културни институти, посолства, труд, пространства, участия. Успоредно с това „Пловдив 2019 като продуцент на събития е привлякъл 1 200 000 лв. допълнително финансиране от културни организации в чужбина като ЕU Japan Fest, Гьоте институт, които участват с най-големия бюджет, даван от тях досега. И Ifa изложбата, и изложбата на Дойче телеком си дойдоха с тяхно финансиране, което на практика е инвестиция в съдържание в Пловдив. 1 700 000 лв. са спонсорствата, които са генерално за проекта. Това са смели компании, които са се хвърлили в тази абстракция.

- Колко точно струва културната програма на Пловдив 2019?

- Предварително бюджетът за културно съдържание по апликационна книга беше 35 милиона лв. – 20 милиона от държавата и 15 от общината. По настоящем бюджетът, който имаме по разчети към края на 2019 г., е 16 454 560 лв. Това е бюджетът, който не включва наградата „Мелина Меркури” . Нея сме я сложили настрани за съдържание за следващите години, както знаете. В този бюджет са включени и парите от частните спонсорства и от културните организации. На практика публичните средства, които са влезли в културно съдържание, са близо 13 милиона лева и те са дадени от община Пловдив, не от държавата.

- Вежди Рашидов директно каза, че ЕСК е провал.

- На всички, които критикуват, особено хора, които са на някакви политически позиции, бих задала въпроса колко събития са посетили? Не може да се критикува без да си посетил и едно културно събитие.

- Какво не успяхте да направите за и чрез този проект?

- Не успяхме да извоюваме изключение за този проект, и като законова база, и като администрация, и като управление, и като бюджет. Не успяхме да извоюваме това специално изключение, което да ни развърже ръцете, за да можем да планираме дългосрочно, да оперираме нормално с културно съдържание. Този проект трябваше да се адаптира към закони и администрация, които са мислени за строителство. Не се получи, защото не бяхме заедно. „Пловдив 2019” по-скоро се привиждаше някакъв инструмент на властта. Че на нас по подразбиране всичко ще ни е разрешено. Никой не успя да проумее трудностите, през които преминаваме. Ние бяхме посредник между артистите и невъзможната нормативна база. Изключенията бяха много малко в този процес и бяха направени от нас на въпреки, на инат, защото трябва да се случи даден проект.

- За съжаление Европейска столица на културата не успя да стане и национална кауза, за разлика от Европейски месец на културата през 1999 г.

- Проектът не беше припознат като национална кауза и там имаше някакви политически фактори, които си казаха своето. Нямаше подкрепа на национално ниво. Продължаваме да даваме пример с това как в Матера се изсипа цялото правителство за откриването на ЕСК. Там премиерът им заяви, че инвестициите в тази част на Италия ще продължат и че ЕСК е направила нещо добро – върнала е положителното лице на Южна Италия. Там беше и президент, премиер, министър на културата, бивш, настоящ кмет. Там политически беше толкова силно застъпена волята да се случи добро събитие. Цяла Италия беше Матера. Докато тук беше обратното, имаше на местно ниво по-голяма подкрепа.

- Важи ли това и за публиката в България?

- Не, не бих казала. Пловдив се превърна в привлекателно място за публиката от цялата страна. Те дойдоха в града, който се превърна в любимо място за културен туризъм. Имахме и много участници от другите градове кандидати за Европейска столица на културата.

- Не се сбъднаха много от проектите, както бяха описани в апликационната книга – Тютюневият град, Адата, Столивуд, Град на децата на Младежкия хълм…Не отговориха на очакванията и на публиката.

- Нормално е, когато нещо се случва за първи път, да има различни очаквания. И най-трудното е да се отговори точно на тези очаквания на публиката. Всъщност това, което е описано в апликационната книга, също значително се разминава с очакванията, които се появиха в последствие. За Тютюневия град, това което е планирано в книгата, е да има акции по тротоарите, по фасадите на сградите и евентуално да се направи краудфъндинг кампания за закупуване на един склад. Това второто е невъзможно, неприложимо – невъзможно е да се съберат 5-6 милиона лева? Това е само в сферата на детските мечти. В крайна сметка ние направихме редица събития там, много повече от тези, които бяха планирани в апликационната книга. Превърнахме СКЛАД в седалище на фондацията, проведоха се множество събития. Хората обаче очакваха да лъснат в квартала едни реставрирани складове, сградите изведнъж рязко да се подобрят. Объркаха се в очакванията си какво може да постигне един културен проект. Мнозина от критиците не са чели апликационната книга, сигурна съм. По отношение на Тютюневия град надминахме много от заложеното като идеи. По отношение на Адата направихме необходимите усилия. Свързахме се с един от собствениците на земята. Човекът беше абсолютно отзивчив. Планирано беше с резидентната програма и артистите да живеят там. Те не искаха да живеят на този остров, само защото някой е написал така в книгата. В същото време направихме най-голямата резидентна програма, за която кандидатстваха над 300 артисти. Над 50 от тях твориха, вдъхновени от Адата. Училище за спектакли също реализира проект, свързан с острова. Никога не е имало план за някакви инвестиции там и създаване на увеселителен парк, или пък сцени. Този остров е под защита на Натура 2000 и никога по никакъв начин не е имало такъв план. Но в един момент такъв план се появи в главите на хората. Има някакви неща, които се разминават много съществено с реалността. Трябва и да поясня нещо – общинските регулации забраняват абсолютно всякакъв вид дейности в коритото на река Марица. И ако Басейнова дирекция позволява, Общината забранява. Реката е с много интересен статут. Никой, който е писал апликационната книга, не е бил наясно с този сложен статут.

В Столипиново имаше голям брой проекти. Свършихме много повече от това, което беше предвидено да се случи. Там училищата , училищните дворове се превърнаха в наши територии благодарение на съдействието от директорите им. Детската градина, която е писана като пространство за проекта Столивуд, беше дадена на концесия на бивш общински съветник. После му беше взета. В един момент от общината ни питаха искаме ли да я ползваме. Тя беше полуразрушена, полуизгоряла и в територията на влияние на един от местните лидери. Самият той ни звъня да му помагаме, за да не му вземат сградата. Ние не искаме да сме страна в този спор. И отказахме. Първо, фондацията не разполага с бюджет за капиталови разходи, после ние нямаме право да строеж, трето – не искахме по този начин насилствено да стъпим в общността. Насочихме усилията си да работим с хората. Предварителните проучвания сочеха, че най-големият проблем там е образованието. И това беше акцентът ни. Участниците там бяха около 600.

- Закрихте с малко събитие, за разлика от началото. Защо?

- Още от началото бяхме заложили в програмата закриването да е камерно. Има столици на културата, където въобще не се правят подобни събития. Целта на финала не бе толкова ключова и важна, колкото откриването. Беше малък бюджетът – 100 000 лв., а в последствие беше съкратен на 50 000 лв. от Управителния съвет. И след като представихме програмата в Драматичния театър, още през 2018 г. имахме идеята да го направим в Дома на културата.

- Освобождавате СКЛАД, свива се и екипът – какви ще са приоритетите ви сега?

- Освобождаваме СКЛАД, защото той изпълни своята функция. Показахме, че такава сграда може да изпълнява и културна функция. Не в този размер и обем, но все пак да има и места за култура в тези сгради. Това беше нашето послание с преместването в Тютюневия град. Предстои ни да се върнем в сградата с часовника на пл. Джумаята. Ще се изясни и какъв ще е екипът. В момента, а и в следващите 6 месеца, продължаваме да работим по финализирането на проекта и отчетите на партньорите ни. После – после е важно инерцията, контактите да не бъдат загубени. Да продължим да работим за привличане на съдържание, за инвестиции от други културни организации в чужбина. Това може да бъде функцията на фондацията.

- Съжалявате ли, че поехте отговорността да работите за този проект?

- Въобще не съжалявам, научих толкова много неща. Натрупах безценен опит и срещнах невероятни хора. 

- Какъв е коментарът ви за решението на Управителния съвет да раздели средствата за отворена покана „Наследство” на две части и кога ще обявите кои точно проекти ще бъдат финансирани?

- Журито е ангажирано със срок до седмица да излезе с преразгледани резултати. Важното е, че имаме подкрепата на Управителния съвет за това, че наградата „Мелина Меркури“ трябва да бъде разпределена за културно съдържание и наследство на инициативата, че отворената покана не е провалена.