Третият ден е от Светлата седмица. Започва Светлата сряда след Възкресението. Народът нарича днешния ден и Празна сряда. Изпълняват се два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести – Мара Лишанка и Ладино хоро.Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Църквата почита свети цар Борис-Михаил, свети Атанасий Велики и света великомъченица Ирина.

Паметта на първите двама се отбелязва обикновено на 2 май, но поради съвпадението в Великден тази година Българската Патриаршия измества службата, посветена на тях, на 5 май, за да им се даде подобаващото уважение.

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му и на 18 Януари.

Православната църква почита днес и паметта на света мъченица Ирина, ревностна служителка на християнската проповед и велика мъченица на вярата в Господ Исус Христос.

Според църковните писания тя се родила в княжески род в град Магедон с името Пенелопа. Девойката била толкова красива, че баща й, княз Ликиний построил за нея кула, в която тя трябвало да остане до навършване на възраст за женене.

В тази кула Пенелопа била посетена от християнина Апелиан, който по небесни поличби й казал, че е отредена да бъде Божия невеста заради целомъдрието и смирението си. Светият човек я предупредил, че в името на Бог ще бъде подложена на много страдания, но наградата й ще е място в небесното царство. Пенелопа, без да се колебае, приела Бог в сърцето си и била кръстена от презвитер Тимотей с името Ирина.

Когато баща й решил да я задоми, тя отказала и така си навлякла гнева му. Научавайки, че дъщеря му се е отрекла от езическите божества, Ликиний заповядал Ирина да бъде разкъсана от буйни коне. Те обаче останали кротки, а един от тях убил самия княз. Ирина възкресила баща си с молитва и всички наоколо повярвали в силата на Господ. След това и баща й приел християнството.

Още много мъчения изтърпяла светицата от царете и властниците по тези земи, които не искали да повярват, че тази, която лекувала болни и страдащи и учела хората на вярата в Христа и неговото слово, е водена от по-висша сила от техните каменни божества.

Хвърлили Ирина в тъмница пълна със змии, от която тя излязла недокосната, опитвали се да я изгорят, измъчвали я по всякакви ужасни начини, но нито успели да сломят вярата й в Бог, нито да отдръпнат от нея все повечето хора, които виждайки как Ирина оцелява от изтезанията жива и с непокътната вяра, се присъединявали към християнската църква.

Няколко години света мъченица Ирина проповядвала по земите на днешна Гърция и Турция, а когато стигнала до тракийския град Месемврия, тамошния княз с един удар отсякъл главата й и се провъзгласил за победител на "чародейката". Бог обаче възкресил своята непорочна невеста и тя продължила да проповядва християнската вяра - тя обходила разни страни да проповядва словото Божие. Извършила своето дело във втората половина на І век и началото на ІІ век до смъртта си на петия ден от месец май.