Преподобните Кириак отшелник и Теофан милостиви почита Църквата на 29 септември.

Преподобни Кириак живял през четвъртия и в началото на петия век. Родил се в Коринт. Родителите му се казвали Йоан и Евдоксия. Баща му бил свещеник, а местният епископ Петър – негов сродник.

Още от ранни години епископът го поставил за четец в съборната църква. Като изучавал Свещеното Писание, младият Кириак се чудел на Божия промисъл – как живият Бог прославял всички Свои верни служители и мъдро устроил спасението на човешкия род.

Жаден за духовен живот, на 18-годишна възраст Кириак се отправил за Йерусалим. След като се поклонил на Божия гроб и на всички други свети места, той постъпил в манастира на известен в онова време Божи човек на име Евстрогий, който му дал първите наставления в монашеския живот.

След това Кириак отишъл при преподобни Евтимий Велики в палестниската пустиня. В него прозорливият отшелник Евтимий, видял бъдещ духовен великан. Обучил го в монашеските подвизи и го изпратил край реката Йордан при св. Герасим, около когото се били насъбрали много подвижници и по тоя начин се създала обширна обител. В тая обител той престоял девет години.

След смъртта на преподобни Герасим Кириак се върнал отново в светата обител на преподобни Евтимий, гдето прекарал десет години в безмълвие.

Подир това сменял местата на подвижничеството си, като бягал от човешка слава. Подвизавал се в манастирите на св. Харитон, като слушал с възхищение разкази за него, за неговото прославено подвижничество и чудотворство.

Св. Кириак бил телесно едър и снажен. Такъв останал до дълбока старост въпреки строгия пост и всенощните бдения.

В пустинята се хранел понякога само със сурови треви. Проявявал голяма ревност за православната вяра. Изобличавал еретиците. За себе си казвал, че откакто станал монах, слънцето не го е виждало никога да яде, нито да се гневи някому.

Според устава на св. Харитон, монасите яли само веднъж на ден, и то подир залез слънце.

Преподобни Кириак Отшелник бил велико светило и един от стълбовете на Православието. Проявил се като учител на монасите, лечител на болните, благ утешител на скърбящите.

Дълго се подвизавал все за полза на мнозина, които обиквали отшелническия живот или само са търсели у него утеха и помощ.

Починал в 408 г. в един от манастирите на св. Харитон на 107 години.

В град Газа живеел богат и много милостив човек на име Теофан, който приемал и давал подслон на странници и вършел и други добри дела. След като минало известно време, цялото му имущество било раздадено на бедни и сиромаси и самият той напълно обеднял. Но не се натъжил от това, а само въздишал за греховете си. След това по Божие допущение той се разболял от тежка болест, от която и ръцете, и нозете му отекли и започнали да се разлагат, при което изтичала много гной. Но той търпял смирено всичко това, като благодарял на Бога и Го възхвалявал. А когато настъпило времето да умре, започнала толкова силна буря, че станало невъзможно тялото му да бъде изнесено от къщата за погребение.

© Жития на светиите. Синодално издателство