Свети Мартин Милостиви почита Църквата на 12 октомври, заедно със свети преподобни Козма Маюмски и свети мъченици Пров, Тарах и Андроник

Той произхождаше от Панония, от родители езичници. Още от ранна възраст повярва в Христа. Съвсем млад, на 12-годишна възраст той изпитваше желание да води уединен подвижнически живот по примера на преподобни Антоний, но баща му насила го изпрати да служи във войската в офицерски чин. Въпреки това Мартин и във воинското си звание живееше добродетелно и благочестиво.
Дълго време той не беше кръстен, а само оглашен, но по своето милосърдие надмина мнозина от християните. Като офицер, той беше изпратен на служба в Галия (днешна Франция). Веднъж през зимата настана страшен студ.

Един ден, както минаваше през градските порти, Мартин видя някакъв полугол бедняк и макар сам да нямаше какво да му даде, сърцето му се изпълваше със състрадание - тогава без много да се замисля свали войнишкия си плащ, раздели го на две и половината даде на бедняка, а другата остави за себе си и сам се загърна в нея. Някои от минаващите наблизо видяха постъпката му и взеха да се присмиват на чудноватото му облекло. Но той не се смути от това, а напротив - радваше се и помнеше думите на Спасителя: “гол бях, и Ме облякохте, ... доколкото сте сторили това на едного от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили” (Мат.25:36,40).
Малко след тази си постъпка свети Мартин прие светото Кръщение. 

Две години по-късно св. Мартин напусна войската.
Бог извършваше дивни чудеса заради Своя угодник св. Мартин. Нееднократно братята бяха свидетели как по време на св. Литургия Божията благодат видимо осенява преподобния.
След известно време епископската катедра в град Тур се освободи и трябваше да бъде избран епископ. Крайно смирен, св. Мартин дори и не помисляше за себе си такова нещо. Тогава под предлог да се помоли за една болна жена, християните го повикаха да излезе, заобиколиха го, отведоха го в града и насила го поставиха за епископ. Но и в този висок сан преподобният не остави своя строг подвижнически живот и често излизаше сам в някое уединено място за молитва и богоразмисъл.

Неизброими бяха делата на милосърдие, които светителят проявяваше към бедните и нуждаещите се. Затова и хората го наричаха “Милостиви”. Нещо повече - своето крайно незлобие и ангелска кротост той по чуден начин предаваше и на околните си, и уталожаваше у тях поривите на гняв и жестокост.

Св. Мартин почина на около 80-годишна възраст.