Българките са сред най-високообразованите жени в Европа и лидерки в технологичния сектор, но когато става въпрос за реална власт и управление, вратите пред тях се затварят. Тази тревожна диспропорция е един от основните акценти в новия Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г., чийто проект е публикуван за обществено обсъждане. 

Данните разбиват мита, че липсата на квалификация е пречка за кариерно израстване. Жените представляват 27% от ИКТ специалистите у нас, което е значително над средното за ЕС ниво от 20%. Нещо повече – 36% от всички завършили висше образование в STEM специалности (наука, технологии, инженерство и математика) в България са жени, пише trafficnews.bg.

Парадоксът е видим и при анализа на безработицата: 63,9% от регистрираните безработни жени са с висше образование - или почти 2 на 3 жени. За сравнение, при безработните мъже делът на висшистите е едва 36,1% - 1 на 3 мъже. Жените са много по-активни и в повишаването на квалификацията си, като съставляват 71,25% от успешно завършилите професионално обучение безработни лица.

Къде тогава е проблемът? Според доклада, той е концентриран по върховете на корпоративната стълбица. В най-големите български дружества, регистрирани на фондовата борса, относителният дял на жените като членове на управителни съвети е едва 17,4%. Още по-драстична е липсата на жени на най-висшата позиция – само 6,3% заемат поста „Председател“.

Неслучайно в европейския Индекс за равенство между половете за 2025 г. България отбелязва най-слабия си резултат в домейна "Власт" – едва 25,6 точки, което ни отрежда 19-то място в ЕС. Докато тези патриархални бизнес модели не бъдат демонтирани, огромният образователен и експертен потенциал на българските жени ще остава недооценен и неизползван.

В опит да бъде пропукан този здраво бетониран стъклен таван, държавата е принудена да търси законодателни решения под натиска на Европейския съюз. В момента тече процедура по въвеждане на европейската Директива 2022/2381, чиято основна цел е изкуствено да подобри баланса между половете сред директорите на дружествата, допуснати до борсовата търговия.

Въпреки че законопроектът е приет на първо четене в Народното събрание през октомври 2025 г., окончателното му гласуване необяснимо буксува. Забавянето е толкова сериозно, че Министерството на труда и социалната политика многократно е сезирало парламента с предупреждение за реален риск от стартиране на наказателна процедура срещу България. Тази институционална мудност е още един симптом за скритата съпротива срещу допускането на жени до реалните лостове за управление на големите капитали.

На фона на общата мрачна статистика, докладът откроява и компании, които доказват, че равнопоставеността по върховете не просто е възможна, но и работи отлично. Добър пример е „Експириън България“, където лидерският екип се състои от 7 души, 4 от които са жени. За да преодолее предразсъдъците, компанията е въвела изрично изискване при всяка обявена позиция за работа задължително да се интервюират и жени кандидати.

Сходен е случаят и с ВиК оператора „Софийска вода“, където чрез специални програми за развитие на експертния потенциал („Жени в ръководството“), дамите вече заемат цели 56% от ръководните позиции в дружеството. Тези „бели лястовици“ доказват, че когато корпоративната култура целенасочено търси експертизата, полът престава да бъде бариера.

Корпоративният стъклен таван обаче не съществува във вакуум – той е огледален образ на разпределението на властта в цялото общество. Според европейските данни за 2025 г., политическата власт у нас също остава запазена мъжка територия. Жените заемат едва 25% от депутатските места в Народното събрание и около 27,8% от позициите в националното правителство.

Най-тревожни обаче остават обществените нагласи, които подхранват това неравенство. По данни от изследване на Евробарометър за 2024 г., трима от четирима български мъже (75%) са твърдо убедени, че са по-амбициозни от жените в политиката, а почти 63% от самите жени са склонни да се съгласят с това. Докато този патриархален начин на мислене доминира, стъкленият таван ще продължи да лишава икономиката и управлението ни от огромния капацитет на най-образованата част от нацията.